Стив Берри - Гробницата на императора

— Това е Залата за съхранение на хармонията — обяви Тан. — Най-святото място за „Ба“.

Сградата съществено се отличаваше от останалите. Вътрешността й беше още по-изящна, с редуващи се жълти и червени галерии, с гора от колони, свързани с изящни арки. На приземното ниво имаше огромен арсенал от мечове, ножове, копия, лъкове и щитове, които покриваха всички стени. В ъглите бяха разположени повече от дузина печки, в които светеше жар.

Слънцето проникваше през прозорците на горните етажи. В дъното се виждаше издадена тераса, която се издигаше на височина от около трийсет метра и беше запълнена с контейнери, претъпкани с ръкописи. На останалите три стени бяха окачени множество сребърни лампи, предназначени да осветяват пространството между отделните нива, които в момента не бяха запалени. Светлината идваше от големи електрически фенери, провесени от тавана.

— По лавиците на онази тераса е струпано огромно познание, записано върху коприна и предназначено за Хегемона — каза Тан. — Всичко е в оригинал, няма нито преводи, нито преработени издания.

— По всичко личи, че „Ба“ има добри финансови възможности — подхвърли Ни.

— Макар и с древен произход, ние възкръснахме наскоро. Евнусите на последния император от началото на двайсети век са ни завещали всичко необходимо. Мао направи опит да ги привлече на своя страна, но мнозина прехвърлиха богатството си тук.

— Мао мразеше евнусите.

— Това е вярно. Но те го мразеха още повече.

— Жалко, че няма да доживея провала ти.

— Аз не планирам никакъв провал.

— Като повечето фанатици.

— Ти изгуби битката, министре — пристъпи към него Тан. — Това ще остане в историята. Също като Бандата на четиримата, която изгуби своята битка. Повечето от нейните членове изгубиха и живота си.

Част от стената в дъното на залата започна да се измества по плъзгачите, скрити зад лавиците. В отвора се появи фигурата на Пау Уън.

— Министри, моля, приближете се — покани ги той.

Забелязал, че Тан остана недоволен от прекъсването, Ни реши да завърти ножа в раната.

— Господарят те вика — иронично подхвърли той.

Тан се втренчи в него и сърдито процеди:

— Това е вечната грешка на китайците, забравили какво означават страх и респект. Но аз планирам отново да им напомня за тях.

— Май ще ти е трудно да накараш милиард и половина човешки същества да се страхуват — поклати глава Ни.

— Било е правено и преди, което означава, че отново може да стане.

— Цин Шъхуан? Славният Първи император? Той е управлявал едва дванайсет години, а империята е рухнала след смъртта му. — Замълча за миг, после добави: — Благодарение на коварството на един евнух.

— Аз няма да допусна тази грешка — невъзмутимо обяви Тан.

Прекосиха в мълчание просторната зала, дълга около петдесет метра и наполовина широка. Към тайната врата водеха няколко стъпала.

— Не знаех, че в тази стена има врата — промърмори Тан.

В думите му се долавяше раздразнение.

— За това помещение знаят само Хегемонът и неколцина подбрани братя — поясни Пау. — Ти не си сред тях. Но аз реших, че вече е време да ви покажа най-ценното притежание на „Ба“.

Малоун гледаше водата, която бушуваше под него. Напразно чакаше главата й да изскочи на повърхността. Насочи вниманието си към водата, която се пенеше в най-тясната част, вдигайки високи пръски. Искаше да скочи след нея, но съзнаваше, че това е невъзможно и би довело до сигурната му смърт.

След всичко, което преживяха заедно през последните три дни, тя беше изчезнала. Вниманието му беше привлечено от движение на отсрещната страна. Иззад назъбените скали се появи фигурата на Виктор. Гневът взе връх в душата на Малоун.

— Гаден нещастник! — изрева той. — Ти ни насади тук! Ти я уби!

Виктор не му обърна внимание, зает да изтегля скъсаното въже. Справи се за минута, а после го завърза за края на въжето, което беше преметнал през рамо.

— Върви! — вдигна глава той. — Качвай се горе, а аз ще се опитам да я спася!

Как ли пък не, помисли си Малоун и измъкна пистолета. Виктор хвърли въжето обратно във водата. Краят му потъна в пяната. Очите му не се отделяха от лицето на Малоун и сякаш питаха: Ще ме застреляш ли, или ще ми позволиш да я потърся?

Хеликоптерът се връщаше за поредната атака. В дефилето екна продължителен картечен залп. Едрокалибрените куршуми зачаткаха по скалите на няколко метра от тях. Малоун се сниши и изчака нападателят да отмине.