Стив Берри - Гробницата на императора

— Видя ли… — беззвучно се раздвижиха устните му.

— Да, видях ги — тихо отвърна Касиопея.

Четирима мъже. Пътеката пред тях чезнеше в гъста тополова горичка. Касиопея вървеше напред.

— Бъди готова за действие — прошушна той и плъзна ръка под якето си, където беше пистолетът.

В следващия миг пропука изстрел и куршумът свирна над главата му.

Тан влезе в стаята и се втренчи в лицето на Ни Юн. Пау Уън благоразумно беше извел Соколов и детето му още преди появата на последния гост. Надяваше се, че след връщането на сина му руснакът ще прояви желание за сътрудничество.

— Битката ни приключи — обяви Тан.

— А как ще обясниш смъртта ми?

— Трагична катастрофа с хеликоптер. Пътувал си за провинция Синдзян, за да разследваш поредния случай на корупция. Нали с това се занимаваш?

— Моите сътрудници знаят къде отивам и какви задачи изпълнявам.

— Ако вдигнат шум, твоите сътрудници ще бъдат принудени да млъкнат.

— А полицията в Йечън? А двамата пилоти, които ме докараха до Сиан? Те знаят много неща.

— Нима допускаш, че съм толкова глупав? — изгледа го Тан. — Знам, че подслушваш разговорите ми по сателитния телефон. Използвах го главно, за да изпращам послания. Хареса ли ти спора ми с Пау Уън?

— Нищо особено за двама изпечени лъжци като вас — сви рамене Ни.

— Получавах информация за всичките ти действия. Така разбрах, че си тръгнал за Белгия.

— Където направи опит да ме убиеш?

— Да, така беше. Надявах се да отстраня проблемите навреме. Но ти успя да се спасиш от хората ми.

— Благодарение на Пау Уън.

Правилно ли беше чул? Пау? Виктор така и не успя да разбере какво се беше случило в имението на Пау, тъй като по същото време беше в Антверпен и се занимаваше с Касиопея Вит. Не се завърна никой от хората, които беше изпратил, а Пау не сподели нищо, както обикновено. Трябваше да поговори с господаря по този въпрос.

— Хегемонът не би се поколебал да пролее кръв — каза на глас той. — След като се е намесил, значи е имал основателни причини.

— Говориш като заклет легалист, министре. Поздравявам те за победата. Ще останеш в историята като човека, окончателно погубил Китай.

Малоун се просна по очи и потърси укритие сред тополите. Касиопея го последва и двамата запълзяха по чакъла към някаква скала, която беше достатъчно голяма, за да ги скрие. Стрелбата продължаваше.

— Нещата стават сериозни — прошепна Касиопея.

— Мислиш ли?

— Успях да ги зърна. Със сигурност не са китайци.

— Значи са пакистанци — кимна той. — Изглежда, знаят накъде сме тръгнали.

— И аз си помислих същото.

— Нали ти казах, че този човек ще ни донесе неприятности — не се сдържа той.

Тя не му обърна внимание.

— Трябва да се върнем обратно — добави той и посочи надолу. — Тези войници са доста близо и ще ни създадат проблеми.

— Трябва да вярваме, че той ще се справи — обяви най-сетне тя.

— Идеята беше твоя — сви рамене Малоун. — Хайде, тръгвай. Аз ще те прикривам.

Пръстите му стиснаха китайския автоматичен пистолет. Касиопея се приготви, изправи се и се понесе към близките дръвчета.

Ни не откъсваше поглед от Карл Тан. Много добре бе забелязал изненадата му, когато спомена, че Пау Уън е попречил на стрелците му. Може би в техния предварително режисиран спор все пак имаше и частица истина?

— Водехме те като мечка на верига — каза Тан. — Знаехме, че подслушваш разговорите ни, и ти предлагахме онова, което ни беше полезно. Изпратихме те в Белгия, а после и в Сиан. Появата ти тук също е по наша покана.

— Това ние включва ли и премиера?

— Той е незначителна фигура. Един старец, който скоро ще умре.

Тази перспектива натъжи Ни. Беше започнал да харесва възрастния политик, който бе направил много, за да ограничи фанатизма на комунистите. При това, без да се замесва в никакви скандали.

— Нашият господар е Пау Уън — продължи Тан. — Всички братя, включително и аз, сме дали клетва да му се подчиняваме. Преценихме, че една фалшива война между него и мен ще приспи подозренията ти. Признавам, че нещата не се развиха точно според очакванията ни. Ти трябваше да умреш в Белгия.

— А Пау никога ли не ти спомена, че е убил четирима от твоите хора?

— След като го е направил, значи е имал причини — отвърна с каменно лице Тан.

— Но Касиопея Вит и Котън Малоун със сигурност не са влизали в плановете ви, нали?

— Господарят реши да ги използва за завръщането си в Китай — сви рамене Тан.