Стив Берри - Гробницата на императора

Тан долови сърдития лай на картечниците и веднага разбра какво става. Пакистанците бяха включили в акцията един от бойните си хеликоптери „Кобра“. Той предварително ги беше уверил, че Китай със сигурност ще си затвори очите за поредното нарушение на въздушното му пространство. После бе настоял работата да бъде свършена както трябва и сам им бе посочил въжения мост като най-удобен обект на нападението. Сега му оставаше да се надява, че Виктор вече се е присъединил към американците и тримата са там, безпомощни мишени за картечниците на хеликоптера. Ако това все още не се беше случило, пакистанските войници щяха да се погрижат за него.

— Аз ще бъда следващият министър-председател на тази страна — обърна се към Ни той. — Китай отново ще се превърне във водеща световна сила. Ще си върнем Тайван, южните провинции, Монголия, а дори и Корея. Ще възстановим и разширим старите граници на страната.

— Именно заради подобни глупости стигнахме до дъното — спокойно отбеляза Ни.

— А ти си мъдрият лидер, който може да ни измъкне от там, така ли? — иронично го изгледа Тан. — Дори не усещаш, че те манипулират. Наивността ти е направо трагична.

— Нима вярваш, че светът ще гледа безучастно глупостите, които се готвиш да извършиш?

— Точно това е най-интересното. Да знаеш, че неизчерпаемите петролни запаси означават огромно предимство. Ако тази информация бъде запазена в тайна и се използва разумно, ние ще бъдем в състояние да предизвикаме краха на повечето от великите сили. Светът се бори за петрол, както децата се бият за бонбони. Отделните държави се бият една срещу друга както физически, така и икономически, за да задоволят потребностите си. За нас ще бъде достатъчно да насочваме тези битки в желаната посока. — Той леко поклати глава. — Армиите им няма да бъдат проблем за Китай. Вероятно разбираш, че едно конкретно познание може да бъде по-мощно от сто атомни бомби.

Обърна се и посочи към вратата.

— Господарят реши, че преди да напуснеш този свят, трябва да видиш нещо. На практика то представлява интерес и за двама ни, защото и аз не съм го виждал.

— Разбира се — кимна Ни. — Нека видим какво ни е приготвил Хегемонът.

Касиопея се просна по очи на дъските и вдигна глава към Малоун. Хеликоптерът с рев се носеше към тях, бордовите му картечници бълваха огън. Мостчето беше засипано от едрокалибрени куршуми, които разкъсваха въжетата и пробиваха дъските. В следващия миг, обзета от гняв, тя се изправи на колене, измъкна пистолета и откри огън срещу настъпващия враг. Но проклетата машина вероятно беше блиндирана или пък просто летеше прекалено бързо.

— Лягай долу, по дяволите! — изкрещя Малоун.

Следващият картечен откос просто преряза моста. Въжетата и дъските се превърнаха в отломки. Тя усети, че съоръжението всеки момент ще рухне. Малоун скочи на крака. Светкавично преценил, че не може да стигне до нея, той благоразумно опита да се добере до противоположния край на моста, който отстоеше на три метра от него. Вкопчил ръце във въжетата, той усети как дъските пропадат под него. Хеликоптерът профуча над главите им, насочил се към далечния край на дефилето.

Касиопея се вкопчи във въжетата в мига, в който мостът се скъса. Тялото й се люшна във въздуха, блъсна се в скалата и отскочи назад.

Но тя се държеше здраво и дори успя да погледне към насрещната страна. Увиснал на ръце, Малоун бавно се изтегляше нагоре.

Ушите й пищяха от боботенето на хеликоптера и оглушителния грохот на реката.

Когато отново вдигна глава, Малоун вече беше стигнал до ръба на скалата. Стоеше изправен и гледаше към нея. Вкопчила се във въжето, тя продължаваше да се люшка над бездната. Каменната стена беше отвесна и гладка, без пукнатини, на които би могла да се закрепи.

Хеликоптерът направи остър завой в дъното на падината, набра височина и отново се понесе към тях.

— Можеш ли да се покатериш? — изкрещя Малоун, надвиквайки грохота на водата.

Тя поклати глава.

— Направи го! — извика той.

Тя извърна глава да го погледне.

— Изчезвай оттук!

— Само с теб!

„Кобрата“ беше на около километър и бързо се приближаваше. Картечниците й щяха да се задействат всеки момент.

— Качвай се! — изкрещя той.

Тя успя да се вкопчи в скалата, но мъхът се изплъзна изпод пръстите й.

Тялото й се отлепи от камъка и полетя надолу, към пенещите се води на реката.

Ни последва Тан през комплекса от сгради. Различните крила бяха свързани с жълто-червени галерии. Високите тавани се крепяха от колони с недокосната от времето златиста украса. Просторните зали се отопляваха от печки, във въздуха се носеше ароматът на тамян. Най-накрая влязоха в постройка, която съдържаше едно-единствено просторно помещение на три етажа.