Дэвид Хосп - Адвокат за милиони

— Сержант… — Санчес потърси да прочете името на полицая на униформата му. — Макафи. — Тя напрегна паметта си. — Работили сме и преди заедно.

— Да, госпожо — отвърна той. — Преди две години.

— Вярно, случаят „Дарвос“.

— Точно така, госпожо.

— Какво имаме тук?

— Нищо хубаво. За малко се разминахте с доктора. Той каза, че ще си бъде в кабинета следобед, ако искате да говорите с него. Когато му закараме труповете, ще извърши аутопсиите. Направи подробен оглед, но после оставихме телата така, както ги бяхме открили. Помислих си, че може да поискате да ги видите на местата, на които са били заварени.

Тя кимна.

— Добре. — Огледа помещението и забеляза в ъгъла висок чернокож мъж, който говореше по мобилния си телефон. Беше облечен с тъмносин костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка и със слънчеви очила. — И федералните ли са тук? — попита.

Сержантът погледна през рамо и изсумтя недоволно:

— Да. Този се появи десет минути след като пристигнахме. Не знам откъде е разбрал.

— И какво прави тук?

— Само гледа. Не му дадохме да пипа нищо, но не бях сигурен дали да го изгоним. Има значка.

Тя кимна и се приближи към мъжа. Той я видя и затвори телефона, после свали очилата.

— Детектив?

— Санчес. А вие сте?

— Специален агент Хюит.

— Специален агент Хюит, какво правите на моя територия?

Той я изгледа и отвърна:

— Гледам.

— Нещо конкретно ли търсите?

— Аз съм част от група за борба с организираната престъпност. Разбрах, че е имало убийство тук.

— Имате ли конкретна причина да смятате, че този случай е подведомствен на федералните власти?

Агентът бавно си пое въздух през стиснатите зъби.

— Мърфи беше известен гангстерски водач. Беше замесен във всичко, като се започне от оръжие и наркотици и се стигне до проституция и рекет. Няма причина това да не е свързано с рекетьорския му занаят.

Санчес скръсти ръце.

— Нека ви задам въпроса по друг начин. Специален агент Хюит, случаят поема ли се от федералните власти? Защото ако е така, ще наредя на хората ми да опразнят мястото за пет минути и тогава можете да се заемете. После, ако нещо се обърка, ще пострада вашият задник, не моят.

— Не, не поемам случая.

— Добре, тогава бих ви помолила да напуснете помещението, докато хората ми не свършат с огледа. Ще ви изпратя доклада веднага щом бъде готов. Но дотогава аз отговарям за разследването и хората ми не могат да работят нормално, когато някой наднича зад гърба им.

— Детектив Санчес, аз съм специален агент от ФБР…

— Джон Конъли също беше и още има да излежава три години в затвора с максимално строг режим в Алънууд, задето беше предупредил Уайти Бългър и хората му. От години вие се намесвате и ни се пречкате винаги, когато се опитаме да ги приберем на топло. Така че, простете, но тайнствените думи „специален агент“ не минават пред мен. Ще ви държа в течение, доколкото е уместно, но сега искам да излезете, за да си свършим работата. Или излизате, или поемате случая. Кое предпочитате?

Хюит отново си сложи очилата.

— Очаквам от вас подробен доклад със снимки до края на деня — каза той.

— Можете да очаквате каквото си искате. Малко ме засяга.

Агентът остана още няколко секунди, после тръгна към изхода.

— Нещастник — промърмори Макафи, докато гледаше как Хюит излиза от сервиза.

— Може би и той си върши работата — обади се Стоун.

— Може би — отвърна Санчес. — Но не искам да залагам на това. Ние също имаме да вършим работа. Какво имаме да гледаме?

— Не искаш ли първо да хвърлиш едно око на Бегс? — попита той.

— Трябва ли?

Макафи реагира с неопределен жест, нещо средно между кимане и свиване на рамене.

— Той е в по-добра форма от Вини. — Полицаят посочи към ъгъла зад етажерката с инструменти. Санчес тръгна натам и Стоун я последва.

Джон Смит беше известен повече като Джони Бегс. Прякорът му идваше от ранната му кариера на посредник за даване на подкупи на местните политически босове. Цели торби с пари. Оттам и „Бегс“ — „торби“. Тялото му беше смачкано в ъгъла на гаража, натъпкано зад един шкаф с инструменти. Приживе Бегс беше силен и страховит човек, висок над метър и деветдесет, със сърдито лице и без капка милост към враговете си. Мъртъв той изглеждаше тих и спокоен, свил се на кълбо, отпуснал глава на лявата си длан. Само дето ъгълът, под който беше извита дясната му ръка, с необичайно обърната нагоре длан — издаваше, че този човек едва ли просто си почива. При по-сериозен оглед се виждаха и две дупки в челото му. А когато прекрачи трупа, Санчес видя и мухи, които летяха над тъмна локва кръв под черната му коса.