Дэвид Хосп - Адвокат за милиони

— Има ли нещо, което да подсказва кой го е извършил?

— Нищо сигурно. Но бих започнал да търся в организацията на Мърфи. Може да е бил и някой над него, който поради някаква причина се е почувствал застрашен.

— Което означава, че е бил Балик.

— Именно, ако заповедта е дошла отгоре. Но може да е и някой под него. Или някой на неговото ниво, който иска да се издигне. Организацията им е скапана от години. Откакто Бългър пое властта.

— Тогава защо ще го изтезават?

Той сви рамене.

— Не знам. Може да е имало нещо лично. Или може би са искали да заметат следите, да изглежда така, сякаш го е извършил друг. Само предполагам.

— А посланието? „Бурята“? Какво мислиш за него?

— Нямам никаква идея. Може да е нещо пуберско. Някои от тези типове не четат нищо друго, освен комикси. Но да оставиш нещо толкова характерно означава да поемеш голям риск. Вероятно са имали по-основателна причина. Който е способен на подобно зверство обаче, не държи да аргументира действията си на всяка цена.

Тя отново погледна през стъклото. Тъкмо бяха минали покрай сградата на федералния съд и пресичаха по Евелин Моукли Бридж към централната част на града. Пътуваха към „Роуз Кенеди Грийнауей“. Мостът „Евелин Моукли“ беше кръстен на съпругата на влиятелния конгресмен Джо Моукли. Пешеходната алея „Роуз Кенеди Грийнауей“ беше кръстена на майката на Джон, Боби и Теди Кенеди. Само в Бостън големите обществени инфраструктурни проекти се кръщаваха на роднини на политици. Това говореше толкова красноречиво за града.

— Та какво мислиш? — попита я той.

— Мисля, че си прав. Това са само предположения.

Той разочаровано поклати глава.

— Само това ли? Само това ли ще ми кажеш?

— Сам каза — това беше тест.

— И каква оценка получавам? Тройка?

— Тестът се оценява само с издържал/не издържал.

— И?

Тя се поколеба, преди да отговори:

— Ще ти се обадя.

Специален агент Робърт Хюит седеше в колата си и наблюдаваше случващото се в Сервиза от другата страна на улицата. Нещата се бяха поуспокоили и в момента присъстващите се бяха поотпуснали, мотаеха се без работа, пушеха или пък се бяха облегнали на колите си, подхвърляха си шеги и чакаха да дойдат за труповете. Хюит беше проследил как детективите си заминаха и се беше изкушил да се върне и да огледа сцената подробно. Сигурен беше, че никой от останалите не би се осмелил да го прогони, но появата му щеше да привлече твърде голямо внимание и прекалено много полицаи щяха да започнат да задават въпроси. С това само щеше да си усложни живота.

Той извади мобилния си телефон и набра номер.

— Да — обади се мъжът от другата страна на линията.

— Аз съм.

— И?

— Мърфи е мъртъв.

— Как?

— Как мислиш?

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм. Бил е пребит преди това.

— Измъчван?

— Това е разумно предположение предвид видяното от мен. И на тялото му беше написано послание.

— Какво?

— „Бурята“.

— Нашето момче е. Други имаше ли?

— Поне аз не знам за такива. Бодигардът на Мърфи е бил убит, но той не е замесен и не е бил измъчван. Може би няма да има други. — Докато Хюит говореше, асистентите на съдебния лекар изкараха от Сервиза две носилки на колела. Смееха се, докато вкарваха труповете в микробуса.

— Ще има и други. Иначе защо ще изпраща послание?

— Ако е така, тогава не знаем кои ще са. Не съм чувал някъде другаде да е имало подобни изпълнения. А ако имаше, със сигурност щях да разбера.

Настъпи мълчание.

— Дръж случващото се под око — накрая каза мъжът. — Отдавна чакахме този момент.

— Какво ще правиш сега?

— Мисля, че е време да се включа по-активно. Заминавам за Бостън.

На Фин му отне почти час да измине петкилометровия маршрут от Нашуа Стрийт до стадиона. Обикновено му бяха необходими само петнайсет минути, но днес, на Деня на патриотите, улиците бяха претъпкани с коли. Денят на патриотите, с който се честват битките при Лексингтън и Конкорд през 1775 година, се празнува само в Бостън. Това е един от трите местни празника, предназначен да напомня на апатичната нация за ролята на Бостън в американската история. При цялата тази патриархална гордост на града обаче малцина са американците, които са чували за Лексингтън и Конкорд. Нещо повече, много бостънци понятие нямат какво се чества с Деня на патриотите. Те обаче знаят, че това е един почивен ден повече и че това е денят, на който всяка година се провежда Бостънският маратон. Това също така е денят, в който бостънският бейзболен отбор „Ред Сокс“ провежда специална сутрешна игра на стадиона „Фенуей Парк“. Празникът предизвиква пълна суматоха в града, понеже хората се тълпят по улиците от ранни зори, а баровете са препълнени почти до обяд.