Дэвид Хосп - Адвокат за милиони

Фин паркира покрай стадиона, близо до Бек Бей. Паркингът беше собственост на негов клиент. Беше му се обадил предварително, за да си запази място, давайки си сметка, че иначе няма да има къде да остави колата си. Когато успя да стигне до карнавалната атмосфера, царяща около „Фенуей Парк“, вече наближаваше пладне. Щом стигна до мястото си на стадиона, до местата на Том Козловски и Лиса Кранц, два реда зад ложата на „Ред Сокс“, Бостън водеше с шест на нула в четвъртия ининг.

— Извинете ме, че закъснях — каза той и седна на мястото си.

— Ти губиш — отвърна Козловски. Той беше едър, с тяло като гардероб, на петдесетина години, с остри черти и дълъг белег, който започваше от ъгъла на дясното око до долната част на ухото. Носеше евтин панталон и спортно яке, което дори от „Армията на спасението“ биха отказали да вземат. Потомствен представител на работническата класа, той беше работил четвърт век в бостънската полиция, след което оттам го бяха уволнили и той беше станал частен детектив. Ченгето в него не искаше да си отива. Работеше в малък офис в сградата в Чарлстън, в която се намираше и кантората на Фин, и вършеше достатъчно работа на Фин, че двамата условно да се смятат за партньори. — Пропусна няколко добри ининга — добави детективът.

— Казах, че съжалявам.

— Чух те.

— Тогава какъв е проблемът?

— Проблемът е, че закъсня. Идваме на тази игра откакто ти основа кантората. Станало е традиция.

— Основах кантората едва преди няколко години — възрази Фин.

— Още по-лошо. Новите традиции са доста крехки.

— Стига си нареждал, гледай играта — сряза го Лиса. Тя беше дребна, но красива жена, с остър език, на трийсет и пет години, с гъста черна коса и волева брадичка. Беше работила като асистентка при Фин, докато следваше право вечерно, и след като се дипломира и успешно издържа изпита за правоспособност преди една година, стана пълноправен юрист. Беше с панталон и кашмирен пуловер, който сигурно струваше повече от месечната й заплата при Фин. Но тя произхождаше от заможно семейство. Лиса и Козловски ходеха вече повече от година. Фин не можеше да си представи по-странна двойка. Физическото привличане и чепатите им характери бяха единствените неща, които ги сближаваха. Очевидно и това беше достатъчно.

— Ти си тази, която не спря да ми нареждаш за него цял час — отговори Козловски. — Не се прави на невинна.

— Никога не се правя на невинна.

Той изсумтя.

— Вярно е, права си. — После попита Фин: — Все пак къде беше?

— На Нашуа Стрийт.

— Нов клиент ли?

— Може би. Стар познат. Трябва да обсъдим с теб дали ще ми стане клиент.

— Познавам ли го?

— Спомняш ли си Девън Мали?

— От Южен Бостън ли? Крадецът?

— Същият. Какво знаеш за него?

Козловски поклати глава.

— Не много. Известно време имаше сериозна репутация, но после залезе. Беше дребен играч.

Пред тях мина продавач на бира. Лиса изсвири с пръсти. Беше достатъчно силно да стресне младия продавач, който едва не изпусна таблата.

— Хей, дай три насам! — провикна се тя.

Фин вдигна ръка към ухото си и направи гримаса.

— Трябваше ли да го правиш?

— Боже, много си ми нежен. — Тя взе чантата си и извади оттам двайсетачка.

— Сигурна ли си, че не искаш аз да ги платя? — попита Фин. — В момента провеждаме служебно съвещание.

— Дръж си портфейла, шефе. Имам повече пари от теб.

— Не е лъжа, но все пак…

Тя го изгледа с досада.

— Наистина ли искаш да платиш?

— Не съвсем.

— Добре. Тогава млъкни.

Фин се усмихна на Козловски, който само сви рамене.

— Та за какво са спипали Девън? — попита бившето ченге.

— За обир — отвърна Фин.

— Той с това се занимава. Може ли по-конкретно?

— Не. — Фин отпи от бирата. — Обирал е магазин за дрехи — добави след секунда.

— Подозиран е, че е обирал магазин за дрехи — поправи го Лиса.

— Умно момиче. Подозиран е.

— Колко сериозни са подозренията? — попита Козловски.

Фин сви рамене.

— Полицаите са го спипали посред нощ в магазина, докато е държал купчина женско бельо.

Детективът поклати глава.

— Трудно ще му е да се отърве от обвинението.

— Стоката е била скъпа — добави адвокатът.

— Надявам се да е така. — Козловски отхапа голяма хапка от братвурста, който държеше върху картон в скута си. Едри парчета зеле и горчица паднаха от сандвича и изцапаха ризата му отпред, Фин си каза, че приятелят му има напредък. — Та значи разполагаме ли с някакви конкретни факти, с които да работим, или просто ще пледираме, че е невинен?