Джеймс Чейз: Удар за милиони

Ралф Рико отвори вратата на канцеларията и погледна в слабо осветения ресторант. Дългото и тясно помещение беше още празно. Масите, украсени с цветя, очакваха първите клиенти за вечеря. Ослуша се внимателно и затвори вратата.

В тежък фотьойл от червена кожа се беше отпуснал едър рус мъж с груби черти на лицето. Дрехите му бяха измачкани и прашни. На шапката с увиснала периферия и скъсана лента точно отпред лъщеше мазно петно. Едрото му, изсечено като от гранит лице беше бледо, а очите — с цвят на сиво-синкав лед.

Рико го погледна притеснено. Винаги се чувстваше нервен и несигурен в компанията на Бърд.

Бърд измъкна от джоба си мръсна кърпа и изсипа на масата увитото в нея.

Рико напрегнато втренчи поглед в гривната, обсипана със смарагди и диаманти. Потръпна. Никога в живота си не беше виждал толкова красиво нещо. Но страхът бързо отпъди възхищението. Знаеше, че е много опасно да се продаде такава гривна.

Винаги съм ти говорил да оставиш това, тези неща са опасни — извика той разгневено. — Не са за мене. Такива скъпи камъни не струват пукната пара, ако се извадят от гривната.

— Не говори глупости! — сряза го Бърд.

Гласът му, тих и мелодичен, никак не се връзваше с огромната фигура:

— Тя струва толкова тухли, колкото и ако я раздробиш.

Рико завъртя глава. Не искаше да признае пред Бърд, че би могъл да продаде такава скъпа стока.

От първата си среща с Бърд Рико се мъчеше да си придаде тежест.

— Твърде опасно е — започна той.

Бърд го погледна изпитателно.

— Можеш да я вземеш, Рико — каза. — Забърках се в мръсна история. Жертвата би могла да умре.

Рико се стъписа. Сърцето му замря, а после запрепуска лудо.

— Какво искаш да кажеш?

Бърд протегна ръка и взе от цигарите на масата. На лицето му заигра усмивка. Страхът, изписан по лицето на Рико, очевидно го забавляваше.

— Тази глупачка започна да вика. На около десетина метра беше спряла патрулната кола. Бях принуден да я ударя.

Рико го погледна така, сякаш всеки момент щеше да припадне. Хвана се трескаво за стола, лицето му побеля като платно.

— Какво? Ти си луд! — извика той уплашен. — Махай се! Нима не знаеш, че първо тук ще дойде полицията? Те знаят, че ти винаги идваш тук. Махай се и не се връщай повече!

Но Бърд знаеше, че Рико е като малко страхливо псе. Бе го избрал тъкмо защото му допадаше неговият панически страх. Имаше много други препродавачи на крадени вещи в този град, при които би могъл да отиде, но единствено Рико можеше да свърши добре работата. У него имаше някакъв фатализъм и това го забавляваше. Убеден беше, че Рико няма да му откаже, защото му се възхищаваше. Бърд беше всичко онова, което Рико би желал да бъде: едър, силен, безмилостен, с една дума — недостижима фантазия от най-съкровените сънища.

— Трябват ми пари! — каза Бърд. След това запали цигара и хвърли клечката на пода. — Дай ми петстотин долара!

Уплахата още държеше Рико. Бърд не би споменал, че жената може да умре, ако нямаше основание. Убийство! Така не бяха се разбирали, макар да бе казвал на Бърд, че ще приеме всичко, което донесе.

Рико хвърли гривната към Бърд.

— Не върви! Вземай я и се махай! Да не искаш да ме подведат като съучастник? Ти може да си луд, аз не съм.

Един мускул под дясното око на Бърд нервно заигра. Той разкопча сакото си. Под мишницата му лъсна дръжката на „Колт-45“.

— Пет стотака, Рико! — отсече Бърд.

— Не! — рече гневно Рико. Капчици студена пот покриха бледото му лице. — Няма да направя това, Бърд! Винаги сме работили заедно, но сега…

— Петстотин! — каза твърдо Бърд. — И вземай. Искам да се чупя от града, преди да е станало твърде горещо.

Рико се наведе над масата с изкривено от страх лице.

— Махай се! — изкрещя той. — Махай се и си вземи гривната. Не искам дори да я докосна.

Ръката на Бърд излетя като мълния. Хвана Рико за ризата. Повдигна го от стола и го блъсна върху масата. Рико повлече телефона, по пода се разпиляха книжа и цигари. Надигна се и погледна уплашено. Бърд отново го запрати като кукла. Очите му останаха безизразни.

— Петстотин! — тихо просъска той.

Тежкият му юмрук се стовари в лицето на Рико. Подпря го с нов удар отдолу. Главата на Рико се отметна назад. Опря го в стената и започна да го блъска. Най-накрая го пусна. Рико се изправи като пиян.

— Грабвай това! — Бърд се отърси. — Или ще получиш още.