Джеймс Чейз - Удар за милиони

— Полицията няма нищо против Кейл — намръщи се Далас.

— Знам. Искам да си наясно, че Кейл плува в пари от доста време. Неговият бизнес е малко съмнителен, но кой от големите бизнесмени няма по някое тъмно петно в миналото си? Ти знаеш, Далас, голямото богатство винаги се добива по нечестен начин. Кейл две години не работи нищо. Изглежда, има много пари, но мога да ти кажа също, че умее и да ги пръска. Добре ще е, ако подушиш около общата им работа с Рико. Може би нещо замислят.

— Окей! Това и ще направя — каза Далас и се надигна. — Научиш ли нещо, което би могло да ме заинтересува, позвъни!

— Не се сърди, ама много от това, което ти казах, може да не излезе вярно — рече Фейвъл и протегна ръка към купчината бели листа върху писалището си. — Около Кейл са само сплетни.

— Допускам. Почти половината от информацията, която получавам, е лъжлива — уморено отбеляза Далас. — Това е мръсното в цялата работа. Довиждане! Следващия път, когато си зает с очни операции, заключвай вратата.

Излезе и докосна за поздрав бомбето си. Малката червенокоса се мотаеше в коридора. Тя му се изплези, а Далас се засмя и тръгна навън.

Върн Бърд смачка вестника и го хвърли. Бледосините му очи, леко присвити, неспокойно опипваха лицата на хората в слабо осветената зала. Ресторантът му действаше успокоително. Никой не го гледаше и той спокойно запали цигара.

„Дявол да я вземе тази глупава гъска! — помисли той. — Глупачка! Да умре от един удар. Строшен врат! Невероятно!“

Трябваше да се махне от града за известно време. Олин сигурно ще го преследва. Глупак! Да пропусне цял скъпоценен час в този мръсен ресторант. Трябваше да се изпари веднага, още когато излезе от клуба на Рико. С всеки изминал час ставаше все по-горещо. Полицията сигурно го търси навсякъде. Бърд даде знак и чернокожият сервитьор се приближи.

— Още един скоч — поръча той. — И бързо!

Докато черният отиваше към бара, Бърд запали нова цигара.

Нямаше никакви угризения за жената. Не му беше за пръв път. Ако някой му пречеше, го убиваше. Бърд не ценеше и своя живот. Знаеше, че все някога полицията ще го залови. Тогава ще дойде и неговият ред да умре. Но докато все още има сили, ще се бори. По дяволите тази глупачка! Смъртта й объркваше плановете му. Не можеше свободно да скита по улиците, да стои в някой бар или да препуска със стария си форд по улиците. А поиска ли да напусне града и да избяга от тази човешка лудница, трябваше да се крие, да внимава на всяка крачка. Не може вече да влезе в някой бар, преди да разбере има ли втори изход, преди да огледа дали не го чака някое ченге. Всеки можеше да грабне телефонната слушалка още щом го забележи. А после… Стисна зъби, тънките му устни побеляха. Проклета глупачка! Какъв беше този врат!?

Видя, че негърът нещо шепне на бармана, докато оня наливаше уиски в чашите. Бърд мушна ръка под сакото си. Дръжката на колта му подейства успокоително. Проследи чернокожия, който носеше поръчката през залата, и забеляза, че белите му очи се въртяха неспокойно и възбудено. Черният стигна до неговата маса и сервирайки поръчаното, прошепна в ухото на Бърд:

— Няколко ченгета идват по улицата насам, мистър. Влизат във всеки бар.

Бърд изпразни на една глътка чашата.

— Имате ли втори изход? — попита, без да движи устни.

Негърът кимна с глава.

— През онази врата зад кухнята — отговори той и щастливо се усмихна, като видя смачканата петдоларова банкнота на масата.

— Задръж остатъка — Бърд се надигна леко и, без да бърза, премина през задимения локал до вратата, която му посочи негърът.

Бърд бутна вратата и през полутъмен коридор излезе на малка мръсна уличка.

Уличката хич не се хареса на Бърд: имаше само един изход, и то към главната. Другият й край бе преграден от четириметрова стена, а зад нея забеляза контурите на висока мрачна сграда. Извади колта и сви покрай стената, затваряйки тихо вратата след себе си. Спря се, стоя известно време така, пресявайки шумовете откъм главната улица. След това опипа с пръсти най-ниските издатини и се изтегли нагоре. Притаи се, огледа мрачния двор, после леко се спусна и скочи на другата страна.

И тогава видя желязната противопожарна стълба. Бърд реши, че е много по-безопасно да се качи по нея до покрива, отколкото да излезе на главната улица.

Заизкачва се бързо и тихо, спирайки на всяка площадка, за да се увери, че няма никой зад мрачните прозорци откъм пустия двор. Стигна до покрива. Премина го наведен ниско. Скочи на друг, по-нисък, а след това пак по противопожарната стълба стигна до някакъв гараж и скочи на мрачна улица, успоредна на главната.