Джеймс Чейз - Удар за милиони

Кейл вървеше из стаята и събираше разхвърляните й дрехи. Вдигна чифт копринени чорапи и започна да мисли за Ийв.

Познаваше я от два месеца. В началото мислеше, че тя само ще разсейва скуката му. Освободи се от онова тъмнокосо момиче, как ли му беше името, май Кора Хенеси.

След пет дни Ийв се засели в апартамента.

Беше радостен, че се освободи от Кора. Не беше лесно, костваше му много повече от всеки друг път, но успя. Тя си отиде, отмъквайки копчета от злато и диаманти, златен нож за рязане на пури и порцеланова статуетка на момче, която бе купил в Сан Франциско и на която много държеше. Би искал тези неща да му се върнат, но това означаваше работа с полицията, а точно сега не му се щеше да привлича вниманието й.

Стана му неприятно и той прехвърли мислите си към Ийв. Интересна жена! Каква погрешна представа имаше за нея. Мислеше я за малка празноглава кукла, но само в началото. После разбра, че тя му е създала усещането за лъжливо безгрижие, докато внимателно е проучила живота и работата му. Наивните й на пръв поглед въпроси за миналото и настоящето му не бяха само празни приказки. Постепенно бе стигнала до същността. Знаеше всичко за финансовото му състояние. Но как се бе докопала до цялата информация, не знаеше.

Изненада го една нощ, когато го запита със спокоен и хладен тон:

— Какво става с теб, Престън? Защо си се оставил на случая? Би могъл да правиш пари, вместо да си губиш времето с мен. Нямаш ли амбиция? Или има нещо друго…

Той не беше подготвен за такъв въпрос и отговори грубо, че няма нужда да работи.

— Имам пари, колкото ми трябват — рече. — Оттеглям се от бизнеса. Освен това не виждам какво те засяга, след като ти давам всичко, което поискаш.

Думите му не я смутиха ни най-малко.

„Защо ме лъжеш?“ — сякаш попитаха големите й сини очи:

— Аз искам да ти помогна. Не се преструвай пред мен.

— Не зная за какво говориш — отвърна й раздразнен. — Никаква помощ не ми трябва.

— Ти си фалирал — спокойно рече Ийв. — Всички търговци го знаят. Дължиш хиляди. Колкото и пари да си имал, те са се стопили. Нима вече не е време да се захванеш с нещо?

Беше така шокиран, че зяпна. После се опита да се защити, макар да не му беше ясно защо трябва да го прави пред нея.

— Живях бурно и това ме довърши, Ийв. Напоследък се чувствам изморен, разочарован и без всякакви илюзии. Бих искал да си почина малко и ще започна отново.

Ийв му се усмихна — не му вярваше.

— Мисля, че мога да ти помогна — каза спокойно. — Научих за една работа…

Така се стигна до сделката с раджата.

В първия момент Кейл помисли, че тя се шегува:

— Слушай, моето момиче — рече той, притегляйки главата й на рамото си. — Това е фантастично, но вероятно нищо не бих могъл да направя. А дори и да мога, струва мин се, трудно бих се забъркал в такава авантюра… Освен това и… този раджа, едва ли би желал да се намесвам в неговите работи.

— А защо не — каза Ийв замислена. — Бих могла да го попитам. В този момент Кейл не вярваше, че тя ще го направи, и забрави за разговора. Но се изненада, когато след няколко дни Ийв му каза, че раджата е готов да ги приеме в своя хотел и да разговаря с тях същата вечер.

Кейл отказа, но красноречието на Ийв го убеди.

Срещата премина значително по-леко, отколкото бе предполагал. Още от началото стана ясно, че Ийв беше подготвила добре почвата. Раджата заяви, че ще е доволен, ако му помогнат да си върне накитите. Успеят ли да ги намерят, готов е да им заплати половин милион долара плюс всички разноски. Единственото условие беше всичко да остане в пълна тайна.

Кейл разбра, че раджата иска да измами застрахователната компания, но това не го засягаше. Ако той беше в същата ситуация, не би постъпил по-различно. Не беше честен бизнес, но паднат ли петстотин хиляди… С такава сума би могъл да започне отново, да влезе пак в играта.

Ийв бе успяла да внуши на раджата, че Кейл е единственият човек, който може да му върне накитите. Как бе успяла да направи това, Кейл не знаеше, но по всичко личеше, че раджата беше впечатлен от личността на Кейл още преди да го е видял.

— Мисля, че пет хиляди долара ще са достатъчни в началото — каза раджата. — Още утре ще бъдат преведени по вашата сметка.

Кейл се стресна като човек, стъпил неочаквано на ръба на пропаст. Ако приемеше парите, означаваше, че сериозно се обвързва. Колебаеше се. Но Ийв му помогна да приеме.

По-късно, вече в апартамента на Ийв, Кейл рече:

— Накитите са изчезнали преди петнайсет години. Липсват следи. Едва ли не всеки детектив ги е търсил, а и доколкото знам, търсенето продължава. Какви шансове имаме?