Джеймс Чейз - Удар за милиони

Далас се намръщи:

— Защо сте ме наел, след като и сам знаете всичко? — а после изпъшка. — Подбиха ми се краката…

Първис се окашля. Самодоволно. Като дете се радваше на феноменалната си памет.

— Не ти плащам, за да откриваш факти от миналото, а да ги връзваш с настоящето. И после — не всички могат да складират толкова неща в главата си. Аз случайно имам дарба за това… И така, онези двамата значи са разговаряли с раджата.

— Да. Почти цял час.

Първис се отпусна назад и забарабани с пръсти по бюрото. Този навик изкарваше Далас от равновесие. А за Първис бе върхът на концентрацията.

— Може ли поне за миг да престанете? — запита Далас, дишайки тежко. — Или искате да стана и да марширувам?

Първис отново събра пръстите на двете си ръце и погледна през тях към Далас. Очите му гледаха разсеяно. Нямаше нищо привлекателно в Първис, но създаваше впечатление за човек, който си поръчва дрехите, без да държи сметка за цената.

Той въздъхна намръщен:

— Трябва да бъдем внимателни на всяка крачка. Може би тези скъпоценни накити са наблизо. Винаги съм си мислил, че раджата ще се опита да си ги върне. Учудвам се, че не го е направил досега.

— А откъде знаете, че той ги търси? — нетърпеливо рече Далас. — Това, че застрахователната компания се съмнява в него, не е причина и ние да мислим така… или има нещо друго?

— Те се съмняват само защото аз ги наведох на това — спокойно отговори Първис. — Когато някой знае факти за един човек и за неговото безразсъдно пилеене на пари, така, както аз знам, на този някой трябва да му е ясно, че раджата ще си потърси накитите, щом парите му привършат… И друго: не забравяй, че сега накитите са на застрахователната компания. Тя отдавна изплати застраховката, но стойността им расте. Обзалагам се, че раджата няма да ги задържи, в случай че се намерят. Би могъл да ги продаде в Индия, без никой да разбере. Сега са му необходими пари, май е стигнал до последния милион.

— Ах, нима! — саркастично отбеляза Далас. — Бедничкият, ще му се наложи да гладува!

Първис се нацупи. Подобни забележки смяташе за проява на лош вкус. За него парите бяха всичко.

— Сега това не е важно — каза той. — Ако си свършим добре работата, ще спечелим четиристотин хиляди. Обзалагам се, че раджата ще ни отведе до накитите, но трябва да сме търпеливи. Мак Адам и Ейнсуърт го следят нощем. Бърнс го дебне през деня. Що се отнася до теб, искам да следиш Кейл. Ходи по петите му, но без да те усети. Раджата няма сам да си търси накитите. Ще намери някой да свърши това. А този някой спокойно може да бъде и Кейл. Не го изпускай от поглед. Ако до края на седмицата не покаже, че влиза в играта, остави го. Ще чакаме да се появи друг.

През цялото време Далас слушаше внимателно.

— Може да сте на погрешен път — проговори накрая. — Най-просто би било да изчакат Хейтър да излезе от затвора. Единствен той може да ни отведе до накитите.

— Но той ще излезе чак след две години! — възрази Първис. — Не мога да си позволя да чакам толкова. Трябва нещо да се направи дотогава.

— А защо да избързваме? — запита, прозявайки се, Далас. — Върху този случай работим вече петнайсет години. Защо да не се концентрираме върху нещо друго и да дочакаме Хейтър да излезе?

— Нима не схващаш колко бихме могли да спечелим…

— Да, казахте ми, но съм дяволски сигурен, че лично аз едва ли бих докоснал и долар от всичките тези четиристотин хиляди.

— Това ще видим — бързо рече Първис. — Все още ги нямаме. Застрахователната компания ни даде твърде много аванс през последните години, а ние направихме много малко, за да ги заслужим. Не можем да си позволим да чакаме, докато Хейтър излезе на свобода. Сега трябва да се действа.

Далас го погледна подозрително:

— Да не би да ви е присвила язвата?

— Още по-зле! Прекратяват ми авансите. Едва успях да изкопча пари за още три месеца. Трябва да се завърти машинката, иначе на някой от нас ще му се наложи да си търси работа другаде.

Далас измъкна дългата си фигура от фотьойла и нахлузи шапка.

— Не мислете, че ще ме изплашите — рече той на шефа си. — Бих могъл да си намеря и по-добра служба, но ще ми липсват тези задушевни срещи с вас. Окей! Ще следя Кейл. Може и да ни заведе при накитите, но се съмнявам. Само Хейтър знае къде са. Докато той е в затвора, всичко ще остане в тайна.

— Не можем да чакаме още две години — повтори Първис. — Имаме само три месеца да решим случая. Дръж се плътно за Кейл и момичето. Тя може да знае нещо.