Джеймс Чейз - Удар за милиони

— Разбира се — отговори Далас, мислейки за реакцията на Първис, когато в края на седмицата му представи сметката с разходите. — Всичко, което имам, е ваше, скъпа!

Зоя го изгледа.

— Звучи така, сякаш нямате кой знае колко — рече тя и даде знак на бармана. — Защо не ми поръчате вечеря, щом сте толкова щедър?

— О, казах го на шега — бързо се поправи Далас. — Може би утре ще ви заведа на вечеря, но сега с радост бих ви купил сандвич, ако сте толкова гладна.

Зоя въздъхна примирена.

— Ще се задоволя и със сандвич — погледна го и се засмя. — Решихте ли дали ще си опитате късмета с мен тази вечер?

Изкушението беше голямо, но Далас реши да се въздържи и да не харчи повече от парите на Първис. Той поклати отрицателно глава и каза:

— Ще се радвам, ако го отложим за някоя друга вечер. Първо трябва да разбия касичката на малката ми сестричка и тогава да си опитам късмета с вас.

Зоя се засмя.

— Знаете ли? Допадате ми — каза и притисна под масата коляното си до неговото. — Оставете на мира касичката на сестричката си. Няма да ви трябва.

Далас я слушаше само с половин ухо. Той видя как Рико влезе в бара, приближи се до масата на Ийв и Кейл и тихо им каза нещо.

Лицето на Кейл беше силно зачервено, както у повечето мъже, които пият без мярка. Обърна се и прошепна нещо в ухото на Ийв, а тя му кимна в знак на съгласие. След това Кейл излезе от бара, Ийв остана сама.

Далас забеляза как Адам Джилис повдигна въпросително вежди и с глава посочи на Ийв вратата.

— Трябва да вървя — бързо рече Далас.

Извади банкнота от двайсет долара и я подхвърли към Зоя. — Сетих се за една важна среща. Ще се видим утре вечер. Окей?

— Оставяте ме така? — изненада се Зоя.

— Налага се — отвърна й Далас. — Чака ме работа. Ще те сънувам цяла нощ, кукло. А сега — довиждане.

Точно когато Ийв допиваше чашата си, той излезе бързо от бара и се скри в мъжката тоалетна.

След малко Ийв се появи във фоайето, взе нещата си от гардероба и излезе на улицата пред клуба. Далас тръгна след нея. Видя я как влиза в блестящата лимузина, паркирана на широкия паркинг. Далас приближи и зачака, скрит зад близките коли. Минаха около пет минути. Ийв извади цигара. Запалката за миг освети лицето й и Далас реши, че никога в живота си не е виждал по-красиво момиче.

Тогава на паркинга се появи Адам Джилис. Огледа се наляво и надясно, с бързи крачки се приближи до лимузината, отвори вратата и седна до Ийв.

Далас напусна скривалището си и тихо тръгна към тях.

За пръв път от две години насам Престън Кейл гледаше малко по-уверено в близкото бъдеще. Ийв беше го убедила, че планът да намерят накитите на раджата е изпълним. Не беше трудно да го убеди, още повече че това беше единствен възможен изход за него. Беше смел план и той усещаше тръпка, защото знаеше, че ако направи и една погрешна стъпка, го очаква провал.

Съгласи се с Ийв да потърси съвета на Рико. Той сигурно знае някого, който да свърши опасната част от работата. Рико можеше да бъде полезен и при самата организация, нещо твърде сложно за сам човек като Кейл. Няма да е лесно да го привлече за съучастник, а в същото време да скрие размера на печалбата. На Рико ще трябва също добре да се плати. Ще се наложи раджата да се бръкне по-дълбоко. Кейл не желаеше наградата за Рико да се откъсне от неговия половин милион. Нямаше намерение да дели с никого нито цент. Искаше всичко за себе си.

Наблюдаваше Рико, докато той сипваше в две чаши уиски. Щом дойде на масата и постави пред Кейл едната чаша, отбеляза:

— Имате лоша синина на лицето. Как я получихте?

— Нещастен случай — отговори Рико. — Всъщност изглежда по-зле, отколкото е в действителност… Очаквах ви, господин Кейл. Имам нещо, което ми се иска да видите. За жалост, в момента е горещо като в пещ, но след година-две ще струва три до четири хиляди, а може и повече.

— Не вярвам да ме заинтересува — събра устни Кейл, — но ще го видя.

Рико заключи вратата. След това се приближи до вградения в стената сейф, отвори го, извади гривната и я остави пред Кейл.

Кейл огледа гривната, но без да я мина.

— Колко е гореща?

— Ръката, от която е свалена, е ледена — прошепна Рико.

— Джейн Брюс?

Рико само кимна с глава.

— Учудвам се, че сте я взели — отбеляза Кейл. — Как се сдобихте с нея?

— Чиста случайност — лъжеше гладко Рико. — Едва тази вечер от последните издания разбрах, че е била нейна.

— Мислите ли, че полицията ще ви повярва?

— Предупредих ви, че е гореща — рече Рико. — Не бих искал да останете с лошо впечатление, господин Кейл. Мислех си, че от гривната може да се заинтересува някой от вашите богати приятели. Разбира се, може да се преработи, но стоката е чудесна.