Джеймс Чейз - Удар за милиони

Кейл вдигна гривната срещу светлината.

— Да… хубава е. Колко искате за нея?

— Двайсет и пет стотачки — без да се замисля, обяви Рико. — Струва най-малко шест хилядарки.

— Струва пет — спокойно заяви Кейл, но в момента не чини и половин лула тютюн. Би трябвало да я скрия за известно време, дори може би за година. Опасно е да се държи такова нещо вкъщи. Мога да ви дам една хилядарка за нея, нито цент повече.

— Кажете две и ще бъде ваша — трепна, пълен с надежда, гласът на Рико, но когато Кейл блъсна гривната през масата, той побърза да добави: Окей! На загуба съм, но искам да се освободя от нея. Съгласен съм за хилядарка.

— Ще трябва да почакате за парите. Рико — рече Кейл. — Ще ги имате след седмица или две.

— Съгласен съм — прие Рико и седна. Имам ви доверие, господин Кейл, ще ви изчакам.

Кейл прибра гривната във вътрешния си джоб.

— Има нещо, за което искам да разговарям с вас, Рико — започна той и докато отпиваше голяма глътка от чашата си, наблюдаваше Рико: колко да го открехне в цялата работа. Накрая реши да му каже колкото се може по-малко. — В близко бъдеще се отваря добър бизнес. Ако завърши успешно, вие бихте могли да заработите петнайсет хиляди. Опитвам се да намеря двама-трима души, добри момчета. Това интересува ли ви?

Петнайсет хиляди! Очите на Рико засияха.

— Да — той се наведе напред през масата. — Вие знаете, че искам да работя с вас, господин Кейл. Какво трябва да направя?

— Това още не зная — отвърна Кейл. — Още не съм започнал, а доста неща трябва да се свършат. Исках само да съм сигурен, че мога да разчитам на вас.

На Рико му стана неприятно. Беше твърде предпазлив, за да се впуска, в каквато и да е неизвестност.

— А не можете ли поне малко да ми подскажете, господин Кейл? Опасно ли е това?

— Може и да стане — спокойно рече Кейл. А в същото време си знаеше със сигурност. — Може да си изкарате десет до петнайсет години затвор, ако работата се провали.

Зъбите на Рико се оголиха в кисела усмивка. Десет до петнайсет години в пандиза! Не, той няма да скочи с двата крака в тая работа, без да знае накъде отива.

— Какви са шансовете? — попита Рико. — Не искам напразно да рискувам. Не казвам, че наградата не е добра, но съгласете се, десет-петнайсет години зад решетките…

— За рисковете ще говорим по-късно — отвърна му Кейл. — Те ще зависят главно от човека, на когото ще възложа основната работа. Трябва да го подберете добре. Ако има здрави нерви и добре си изиграе козовете, няма да има никакви рискове. Но ако омекне и нервите му не издържат, тогава и господ не ще ни помогне.

Рико кимна с глава.

— Кой е този човек, господин Кейл, познавам ли го?

— Все още не съм го намерил — отвърна Кейл и извади кутия с пури. Поднесе я на Рико, но той отказа. — Мислех, че може би вие познавате някого. Трябва да е човек с много здрави нерви. Работата никак не е лесна, Рико. На пръв поглед изглежда невъзможно, но подходящият човек би могъл да я свърши успешно. Трябва да е смел, съобразителен и да може да убива — Рико се стъписа при последната забележка и Кейл изпита съчувствие към него. — Не искам да ме разберете криво — продължи той. — И за мен убийството е нещо отвратително, но трябва да се съобразяваме с обстоятелствата. Ако искаме този човек да ни бъде полезен, той трябва да има качествата на един хладнокръвен убиец. Разбира се, това не означава, че трябва да убива, но ако се наложи…

Рико облекчено въздъхна.

— Знам такъв човек — каза той. — Името му с Върн Бърд. Едва от няколко месеца е в града. Вършили сме заедно по нещичко. Съобразителен е и притежава всички качества, за които споменахте. — После сниши глас и добави:

— Обзалагам се, че е негова работа убийството на актрисата Брюс. Не съм съвсем сигурен, но мисля, че е така.

Кейл почеса месестата си брада.

— Може би това е подходящият човек, Рико. Предупредих ви вече. Ако тоя тип не отговаря на изискванията, и вие, и аз отиваме в пандиза.

— Предпочитам него пред всеки друг — заяви Рико. — Какво ще трябва да направи?

— За това ще говорим по-късно. Искам първо да видя тоя Бърд. Можете ли да ни срещнете тук утре вечер?

Рико заклати отрицателно глава.

— Полицията го търси. Мисля, че е напуснал града.

— Имате ли някаква представа къде може да бъде?

— Нямам, но той ще ми се обади след някой и друг ден. Поне така се разбрахме. Щом се свържа, веднага ще ви уредя среща. Става ли?

— Може би така е най-добре — отвърна Кейл намръщен. Изправи се. — Сигурен ли сте, че той е подходящият човек?