Джеймс Чейз - Удар за милиони

Джилис напусна паркинга и Далас се измъкна от скривалището си. После дълго гледа след него.

Херман Първис имаше малка къща на Източния булевард. Скромна триетажна постройка и малка градина, пълна с рози. Една от приземните стаи беше осветена и през отворения прозорец се чуваше Шопен.

Далас излезе от колата, отвори входната врата и тръгна по пътеката. Под краката му скърцаше пясък. Нощта беше топла, а ароматът на розите го упойваше.

Вратата му отвори сам Първис. Беше по риза и домашни пантофи.

— Закъсняваш — забеляза той, гледайки остро Далас.

— Възнамерявах да си лягам.

— Щастлив сте, че имате легло и време за леглото — отвърна Далас и влезе след него в стаята. Беше стилно обзаведена, с много книги на лавици по стените и дискретно осветление от няколко настолни лампи. Първис не беше женен, но знаеше как да си създаде удобства. Имаше един малък филипинец, който се грижеше за домакинството, а самият Първис, останеше ли свободен, се занимаваше с градината си.

— Аз изобщо нямам време за моето легло — продължи Далас и се намести в един от удобните фотьойли.

Първис не обърна внимание на забележката му, бе се заслушал в последните пасажи на етюда.

— Трябва да слушаш това — каза той наставнически, облегна се назад в своя фотьойл и забарабани с пръсти в такта на музиката. — Този е най-трудният от Шопеновите етюди, дори и Падаревски понякога е грешал, когато го е свирил.

— Оставете Падаревски на мира… той е мъртъв — каза му Далас, притискайки с пръсти уморените си очи.

— За бога! Извийте й врата на тази свирка! Дошъл съм по работа.

Първис се протегна и спря грамофона, след което седна срещу Далас.

— Добре ще ти се отразява, ако слушаш понякога класика — докато говореше, той събра върховете на пръстите на двете си ръце и погледна към Далас отвисоко. — Иначе съвсем ще изгубим чувството си за култура.

— Никога не съм го имал. И не ми предлагайте уиски, ще го приема.

— У дома изобщо нямам — заяви със задоволство Първис. — Не се докосвам до него. Преди всичко е много скъпо, имам предвид хубавото, после — приспива вниманието, и накрая — вреди на черния дроб.

Далас въздъхна:

— Значи, аз страдам от всичко това. Може би ще е по-добре, ако премина на джин.

Далас си палеше цигарата, а Първис го наблюдаваше неодобрително.

— Бил ли си тази вечер в клуба „Фру-Фру“? — запита той.

— Да — отговори Далас — и искам да се обзаложа, че Кейл възнамерява да плячкоса колекцията на Читабад.

— Кое те кара да мислиш така? — трепна любопитно Първис.

— Тази вечер се срещна с Рико, но по-добре е да започна всичко отначало — и той разказа на Първис какво беше чул и видял в клуба, а и за подслушания разговор между Адам Джилис и сестра му Ийв в колата.

Първис беше възхитен. Седеше спокойно, наострил уши, и попиваше всяка дума, без да го прекъсва. Когато Далас свърши, той скочи от фотьойла и започна да крачи напред-назад.

— Това е откритие! Просто невероятно! Работим върху тоя проклет случай вече петнайсет години и мислех, че никога няма да успеем, а сега изведнъж всичко ни се поднесе като на тепсия.

Далас се хилеше доволен, протегнал дългите си крака.

— Ясно е, че тия типове търсят колекцията — каза Първис и се спря пред Далас. — Днес Кейл и малката Джилис се срещнаха с раджата. Тази вечер братчето вече говори за половин милион. Връзката е очевидна. Всичко се свежда до едно. Раджата е предложил на Кейл половин милион, в случай че той му намери и върне накитите, а Джилис се готви да го измами и да му вземе парите.

— По всичко изглежда, че това е идея на Джилис — съгласи се Далас. — Използват Кейл като параван. Но по кой начин Кейл ще намери накитите? Мислите ли, че той знае къде са?

— Не зная — рече, сядайки, Първис. — Може би има някаква идея за това, иначе не би се срещнал с раджата.

— Кой е този тип Бърд, за когото Джилис толкова държеше?

— Ако това е Върн Бърд, тогава е заподозреният номер едно в убийството на Джейн Брюс.

— Сигурен ли сте? — изненада се Далас. — Това ли е човекът, когото Олин търси?

Първис кимна.

— По думите на Олин той е много опасен тип. Срещнах Олин тази вечер, докато се прибирах вкъщи. Той ми се оплака, че си имал главоболия със същия този Бърд. Олин дебнел със своите момчета сградата, в която живеел Бърд, и го проследил. Набарал го в една дрогерия, но се оказало, че Бърд работи много бързо с револвера. Ченгето и момичето от дрогерията са убити, а убиецът избягал по покривите. Олин довел още хора. Един от тях успял да го рани. Но и ранен, Бърд им се изплъзнал. Блокирали целия квартал и претърсват всеки апартамент. Олин се кълне, че и пиле не може да прехвръкне през кордона. Тъй че ако имат малко късмет, може и да го заловят.