Джеймс Чейз - Удар за милиони

— А какво става с момичето? — попита Първис. — Може би тя знае нещо?

— Искате ли да я попитам?

— Естествено — отвърна Първис. — Кажи й, че ще й дам десет хиляди, ако ми каже къде са скрити тия накити.

— Чакайте за минута. Ако тя знае и ни каже къде са скрити бижутата, Олин може да научи и ще я арестува като съучастник.

— А мен какво ме интересува това? — разбесня се Първис. — Нека тя да му мисли. Ти само не я предупреждавай. Тя може да не се досети за това. Десет бона са много пари.

— Ще я защитавате ли, ако Олин вземе да я разпитва?

— Не ме мисли за такъв глупак — провикна се Първис. — Ти само не споменавай нищо за съучастие, тя може изобщо да не се сети.

— Почакайте малко така — рече му Далас, — ще я попитам.

Остави слушалката, излезе от кабината и отиде в преддверието, където стояха Анита и полицаят.

— Лейтенантът каза, че тази жена е свободна и може да си върви — каза той на униформеното ченге. — А вие се качете при него.

— Добре — отвърна ченгето, после се обърна към Анита: — Ами вие сте свободна… най-добре ще е да се поразтъпчете, докато освободим стаята ви.

— Само за минутка, мис Джексън — обърна се към нея Далас, когато тя тръгваше навън. — Аз съм Ед Далас от Международната детективска агенция. Ние се опитваме да открием колекцията от Читабад. Аз съм упълномощен да ви заплатя десет хиляди долара, ако сте в състояние да ни дадете някаква информация, която ще ни помогне да открием накитите.

Тя го погледна, но лицето й не изразяваше нищо.

— Нямам никаква информация за вас — поклати глава.

— Сигурна ли сте?

— Да, съвсем сигурна.

— Мога ли да направя нещо за вас?

— Не, благодаря ви. Ще се оправя и сама.

Тя премина край него и излезе навън. Далас гледаше след нея, докато се изгуби в тълпата. Мислеше си дали някога ще я види пак. Надяваше се.

Върна се отново в телефонната кабина.