Джеймс Чейз - Удар за милиони

— Нищо не може да се предприеме, докато не се организират нещата — каза той. — Моите хора ще намерят бързо пакарда, стига да е в града. Може би ще е най-добре да хвърлим едно око на тоя Джилис.

— Точно за това мислех и аз — отбеляза Далас. — Цялата работа е малко деликатна. Няма да сгрешиш, ако го разпиташ тази вечер. Защото той ще проговори. Ще ти каже, че целият план за бягството на Хейтър е финансиран с парите на раджата. Тук вече сме с двата крака в неприятностите. Много е деликатно да се арестува един раджа, той се ползва с голямо уважение не само в собствената си страна. Дааа… — замислено продължи Далас. — Струва ми се, че много от тези усложнения биха могли да се избегнат, ако някой тайно предупреди раджата, че разследването се насочва към него. Тогава той вероятно ще събере куфарите си и ще се върне вкъщи. Ако го направи, ти ще се измъкнеш от тази деликатна ситуация.

— Може би и ти работиш за този проклет индиец? — нахвърли се Олин върху него.

— Аз просто гледам на нещата от твоята гледна точка, Джордж — поклати глава Далас. — Не бих искал да се счепкате с Държавния департамент.

Олин се загледа умислено в Далас, а после изведнъж се озъби:

— Сега отивам долу, на партера — и след миг добави: — Може би ти ще искаш да поговориш с твоя приятел раджата?

— Да… бих могъл — съгласи се Далас и взе телефона. Олин се спусна в залата за информация.

— Лейтенант — обърна се към него шефът на информацията, — току-що получихме съобщение. На Двайсет и пета улица е намерен тъмносин пакард, в него има труп.

— Кой го откри? — попита Олин и очите му заблестяха.

— О’Брайън, сър. Това е неговият район. Обади ми се преди минута.

— Тръгвам веднага. Кажете на Морис да дойде с мен. Ще ми трябват и десет униформени полицаи. Разпоредете се колкото може по-бързо!

Олин се втурна надолу по стъпалата, притича бързо до колата си, скочи в нея и като пусна сирената, полетя по улиците на притъмнелия град. Три минути по-късно още една полицейска кола полетя след първата, като раздираше тишината с воя на сирената си. След тях препускаше и полицейската линейка.

Олин си проправи с лакти път през тълпата и се приближи до пакарда. О’Брайън, огромен мъж с посивели коси и живи сини очи, стоеше край колата и щом видя лейтенанта, го поздрави.

— Какво става тук, Тим? Какво си намерил? — попита Олин и застана до пакарда.

— Може и да греша, лейтенант — отвърна О’Брайън, — но бих се обзаложил, че това е Хейтър.

Олин се приближи и надникна в колата. И двамата с О’Брайън се загледаха в изтормозеното, полуголо и покрито със засъхнала кал тяло, в бледото посиняло лице. Лейкопластът върху устата се беше врязал дълбоко в подпухналата плът.

— Защо мислиш, че е Хейтър? — попита го лейтенантът.

— Преди години работех в затвора в Белмор, сър — обясни О’Брайън, — това е униформата на затворниците. — Той посочи изкаляните панталони.

Пристигна и Морис.

— Ето го Хейтър — кимна му Олин. После се извърна и погледна надолу по улицата. — Това не е ли същата улица, на която веднъж бяхме сгащили Бърд?

— Да, мисля, че е същата — кимна Морис.

— Може би още се крие тук някъде — предположи Олин и погледна с надежда нагоре към покривите. — Изпрати четирима горе — нареди той, — а останалите да се разделят и да тръгнат да разпитват от къща в къща някой не е ли видял Бърд.

Морис отиде да даде нарежданията си, пристигна и линейката. Двама санитари отнесоха Хейтър с носилка до тротоара. Единият от тях внимателно свали лейкопласта от лицето му.

— От какво е умрял, как мислите? — попита Олин, обръщайки се към съдебния лекар.

— Съдейки по всичко, от сърдечен удар — отвърна му лекарят. — Струва ми се, че е мъртъв от два-три дни.

— А каква е тази гадна смрад в колата, за бога? От трупа ли е?

— Не… намирисва ми на гангрена — отвърна, душейки, лекарят. — Не е от мъртвеца.

Към Олин се приближи униформен полицай и кимна за поздрав.

— Лейтенант, тук има някакъв мъж, който иска да разговаря с вас. Името му е Далас. Да го пусна ли?

Олин се поколеба за миг, после повдигна рамене и каза:

— Пусни го.

— Какво откри? — приближи се към него Далас.

— Хейтър — отвърна Олин. — Няма никакво съмнение. О’Брайън го разпозна, сравнихме и със снимката му.

— Охо, това вече е добре! — възкликна Далас и изду бузи. — Единственият човек в света, който знае къде се намират бижутата от Читабад, и точно той да умре… Каква ирония! Как мислиш, дали е казал на Бърд скривалището, преди да хвърли топа?