Джеймс Чейз - Удар за милиони

— Съжалявам, че ще го разочаровам, но утре няма да мога да отида — отвърна Ийв, все още обърната с гръб към него.

— Как така? Че ти нямаш по-важна работа от срещата с него — остро заяви Джилис. — Трябва да отидеш!

Тогава тя се обърна, а Джилис се отдръпна стреснат при вида на пламтящите трескави очи върху пребледнялото й лице.

— ТИ чуваш ли се какво ми предлагаш? — попита го ледено през стиснатите си зъби.

— Чакай, за бога! Не ставай смешна — упорито продължи да я уговаря Джилис. — Раджата е джентълмен, от царски род, учил е в Итън и Кеймбридж.

— Това за мен не означава нищо, връщам се във „Фоли“! Писна ми от този начин на живот!

— Слушай, мила, много се съмнявам, че във „Фоли“ ще те приемат отново. Ще се вдигне страшен скандал, когато от вестниците се разчуе, че Кейл е арестуван. Не вярвам, че ония във „Фоли“ ще допуснат приятелката на един затворник да краси сцената им…

Тя отвърна поглед от него и прехапа устни, стиснала ръцете си в юмруци.

— Бъди разумна, Ийв — продължаваше Джилис да я обработва, използвайки ситуацията. — Защо да не се срещнем утре с раджата? Той е много симпатичен. Няма да се нахвърли веднага върху теб. Е… може би на кораба, като тръгнем… тогава от теб ще се иска да си изпълняваш задълженията, но преди това в никакъв случай.

— Не искам да те видя повече! — изкрещя Ийв. — Опитвам се вече месеци да прекратя нашата мръсна връзка, но все не ми достигаше кураж. Сега обаче имам! Някога много те обичах, Адам. Бях готова да направя всичко за теб, но ти уби любовта ми, уби всичко в мен. Гледам те сега и се питам как съм могла да бъда такава глупачка! Радвам се, че най-накрая си намерил подходяща работа, радвам се, че заминаваш в Индия. Няма да се виждаме повече, искрено се надявам. Сега си върви! Чуваш ли? Махай се!

Имаше нещо в гласа й, което му подсказа, че тя говори това, което мисли. Адам усети, че го обхваща ярост.

— Слушай, Ийв — започна той и гласът му звучеше твърдо, — чашата преля. Ще правиш това, което аз ти кажа. Няма да получа тази работа, ако ти не си съгласна. Раджата иска теб и само затова ще ме вземе, нима не разбираш? Беше побеснял, че позволих на Бърд да ме изиграе. Не иска да повярва, че не е моя грешка. Ако не се бях сетил за теб, досега да ме е изгонил. Подписах два-три негови чека, а той разбра. Би могъл и в затвора да ме изпрати за това, Ийв. Нима не разбираш? Оттегли обвинението си само защото му обещах, че ще бъдеш любезна с него… Ти трябва да го направиш…

— Вън! — изкрещя Ийв и му обърна гръб. — Не искам да те видя никога повече!

— А, не! — лицето на Джилис пламна. — Не можеш да се държиш така с мен! Ще си отида тогава, когато аз поискам. А ти ще ми се подчиняваш, иначе ще съжаляваш.

— Ако не си тръгнеш веднага, ще извикам домоуправителя!

— Няма да го направиш — лицето на Джилис пребледня. — Повтарям ти, трябва да ми се подчиняваш и да изпълняваш това, което ти кажа, иначе ще съжаляваш.

— Знаеш ли как наричат хората като теб, Адам? — спокойно каза Ийв. — Не, това е грозна дума — приближи се до телефона. — Ще се махнеш ли?

— Дори и не мисля! — отвърна Джилис, заобиколи масата и тръгна към нея. — Предупредих те да не правиш глупости. Остави телефона или ще съжаляваш!

Ийв започна бързо да набира. Джилис изтръгна от ръцете й слушалката, а тя се извъртя и с все сила му удари плесница.

Без да знае какво прави, достатъчно побеснял, за да може да се контролира, Джилис грабна бутилката с уиски от масата и с все сила я стовари върху главата й.

Бърд седеше зад волана на пакарда и караше с една ръка. Другата висеше напълно ненужна. Беше отекла и двойно по-дебела, а от лакътя надолу тъмнозелените петна бяха почернели. Лицето му се къпеше в обилна пот, сякаш някой непрекъснато изстискваше сюнгер, напоен с вода, отгоре му. Изпитваше ужасни болки навсякъде по тялото и все по-често трепереше от неконтролируемите спазми на треската.

Шофираше автоматично по широкия главен път. Стоеше изправен единствено благодарение на страшната сила на волята си.

Беше три часът на разсъмване и по пътя почти нямаше движение. Това му даваше възможност да поддържа висока скорост, без излишни превключвания и манипулации.

Беше успял някак си да примъкне Хейтър от полицейския катер до мястото, където беше скрита колата на Рико. Хвърли го на пода зад седалката и го покри с одеяло. След това свали мокрите дрехи, а от куфара извади и облече сухи. Разбра, че не е в състояние да облече сакото на отеклата си ръка, и го преметна през рамо.