Джеймс Чейз - Удар за милиони

— Ще си взема един горещ душ. Не искам да пипна някоя настинка.

— Откъде знаеш, че Престън няма да дойде? — попита остро Ийв, като го гледаше с подозрение.

— Ще ти разкажа всичко след душа. Имаме много време.

Влезе в банята и се заключи. Стоя дълго време под топлите струи и се наслаждаваше на лукса, който го заобикаляше. След това се избръсна със самобръсначката на Кейл, облече тъмносиния му халат и се върна в дневната.

— Така вече е по-добре — каза доволен, пристъпи към радиатора, който Ийв беше включила, и се настани във фотьойла край него.

Ийв му донесе чаша с уиски и седна срещу него. Лицето й беше бледо, ясно се виждаше напрежението, което я измъчваше. Тя го погледна с подозрение и попита:

— Какво се е случило с Престън?

— Страхувам се, че има неприятности — отвърна Джилис и отпи голяма глътка.

Гледаше я и се хилеше.

— Полицията узна за гривната — добави и повдигна нехайно рамене. — Преди половин час го арестуваха.

— Ти си направил това, Адам! Ти си им се обадил!

— Всъщност не съм — излъга спокойно той. — Трябва да ти призная, че често ме е изкушавала тази мисъл, но сега се радвам, че не го направих.

— О, Адам, какво ще му направят сега?

— Мисля, че ще му лепнат десет години… А на теб какво ти пука? Няма да ти досажда повече — отвърна Джилис и подаде празната чаша. — Налей още едно. Да имаш случайно цигари?

Тя напълни отново чашата му и остави пред него кутия с цигари. Джилис запали една, изпъна доволно краката си и въздъхна.

— Каза ли ти Престън какво се случи в ловната хижа? — попита той след дълга пауза.

— Без да навлиза в подробности — отвърна Ийв, гледайки ръцете си. — Каза само, че всичко било безуспешно.

— Държиш се така, сякаш тази работа не те засяга — продължи Джилис. — Не забравяй, че изпуснахме половин милион.

— Мислиш ли? — погледна го накрая тя. — Никога не съм смятала, че ще го имаме, Адам. Но на теб, изглежда, много не ти пука.

— Нямаше да говориш така, ако ме беше видяла миналата нощ — рече Адам и се засмя. — Не знам друг път в живота си да съм бил толкова бесен. Толкова хубав беше целият ми план. Престън се щураше пред ловната хижа като трескав, а аз, скрит в храстите, едва не припаднах от напрежение. Чакахме така с часове и нищо не се случи. Тогава Престън включи радиото в колата и успях да чуя някои подробности за бягството. Казаха, че Хейтър е откраднал полицейския катер. Чакахме, но никакъв Бърд не се появи. Едва не си оскубах косите, толкова ме беше яд.

Ийв стана и започна да се движи безцелно из стаята. Нейното държане нервираше Джилис.

— Ти си интересна жена — рече накрая той. — Държиш се така, сякаш не разбираш какво си изгубила.

— Мисля, че те разбирам, но, от друга страна, спечелих много повече.

— О, престани с тая глупава философия. Не виждаш ли, че не се излъгах за Бърд? Казах ти, че той може да направи всичко, стига да поиска.

— Е, да, осем души е убил. Това означава ли нещо за теб?

— На тях за това са им плащали — продължи бързо Джилис с примитивната си философия. — Щом си се съгласил да бъдеш пазач в затвор, значи трябва да поемеш и съответните рискове. Няма сега да мисля и за тях…

— А какво мислиш, че се е случило с Хейтър? — попита Ийв и обърна гръб към Джилис, за да не види израза на лицето й. Гадеше й се от него.

— Мисля, че Бърд го е пипнал — намръщи се Джилис. — Винаги е съществувала възможността Бърд да влезе в директен контакт и да преговаря с раджата. Той сигурно това и ще направи. Няма да му е много лесно, защото полицията го търси за убийството на Зоя Нортън. Ако обаче успее да се добере до раджата, двамата сигурно ще се спогодят.

— Когато си разбрал, че Бърд ви е изиграл всичките — спокойно отбеляза Ийв, — сигурно си решил, че Престън Кейл повече не ти е необходим, и си го издал на полицията, така ли?

Джилис я погледна и се усмихна цинично.

— Искаш ли наистина да знаеш, малката? Нима с твоята смешна съвест няма да си по-щастлива, ако не знаеш?

— Не, искам да знам.

— Е, добре, права си. Постоянно ми говореше, че искаш да се освободиш от Кейл, така ли беше? Е, телефонирах на Олин и му казах, че ще намери гривната на Джейн Брюс в сейфа на Кейл. Той отиде и я намери. Сега вече можеш да не се безпокоиш за Кейл.

— Направил си всичко това, защото Бърд те измами! И за да изкараш яда си на някого, си натопил Кейл.

Само за миг очите на Джилис гневно блеснаха, а лицето му придоби твърд израз, но той успя да се овладее и избухна в пресилен смях.