Джеймс Чейз - Удар за милиони

Прозвучаха нови заповеди и катерът се насочи към брега.

Бърд не чака повече. Не можеше да позволи полицията да вземе инициативата.

Откри огън с томпсъна. Видя как се разхвърчаха трески по палубата и се прицели по-високо. Двете ченгета, които бяха до картечницата, се преметнаха в реката. В следващия миг прожекторът се пръсна и угасна. Откъм мостика отвърнаха на изстрелите му. Бърд отново се прицели, но тримата вече се бяха скрили, а катерът с пълна пара се движеше по течението на реката. Бърд стана и се огледа. Беше сигурен, че ще се върнат, и действително след малко катерът обърна нос и заплува обратно. Бърд знаеше как се постъпва в такива случаи. Понеже прожекторът им беше строшен, сега ченгетата щяха да обърнат картечницата и да обсипят брега с куршуми.

Отново се прикри зад дървото и зачака. Сега случаят му даваше известни шансове и той трябваше да ги използва.

Катерът се появи отново. Ченгетата бяха сложили картечницата на командния мостик и като я насочиха към мястото, където беше лодката им, откриха огън. Дъжд от куршуми заваля по брега между дърветата. Трески летяха на всички страни като шрапнели, а лодката им се превърна в купчина непотребни дървени отпадъци.

Бърд лежеше плътно притиснат към дървото и чакаше да дойде неговото време.

Рико чуваше как куршумите от картечницата съскат в тръстиката над главата му и се притискаше още повече към меката почва. Катерът се движеше бавно, а картечницата систематично обсипваше с куршуми брега и изведнъж Рико попадна под директния й обстрел. Дъжд от олово се изсипа над главата му. Куршумите падаха навсякъде около него. Кал и водни пръски хвърчаха на всички страни. Адът, който се стовари отгоре му, предизвика у него буквално пристъп на лудост. Без да знае какво прави, той скочи и хукна с все сили да потърси прикритие зад близките дървета. Не успя да направи и няколко крачки, когато нещо го удари в крака и той падна ничком в блатото.

Бърд видя какво се случи и започна тихо да псува. Никой не би могъл да се измъкне жив от този куршумен дъжд.

Бавно вдигна томпсъна. Катерът се обръщаше, за да се върне отново, и за момент картечницата бездействаше. Той откри огън по командния мостик. Дочу се трясък от разбити стъкла и катерът изведнъж се завъртя. Бърд съгледа мъжа на кърмата, който се бореше да овладее руля, и пусна един откос.

Кормчията метна нагоре ръце и рухна. Останал без контрол, катерът се насочи бързо към брега, точно към мястото, на което беше скрит Бърд. Носът му застърга по меката тинеста почва и той леко се наклони на една страна, докато винтът продължаваше да разпенва водата.

От своето прикритие Бърд виждаше командния мостик. Двама полицаи лежаха по очи върху палубата, а трети с клюмнала глава беше подпрян на дървената стена на кабината.

Нямаше време за губене и Бърд не се поколеба нито за миг. Остави томпсъна на земята, измъкна колта и скочи от брега върху палубата.

Пристъпваше внимателно, готов всеки миг за стрелба. Изведнъж дочу стонове, а полицаят, който беше подпрян на стената до кабината, вдигна глава. Кръвта се стичаше по лицето му. Той опули очи към Бърд и се опита да вдигне автомата, който лежеше на коленете му.

Бърд стреля в главата му, преди онзи да успее да направи каквото и да било. После побърза до командния пулт и намали двигателя. Завъртя руля и леко отпусна газта. Катерът бавно се измъкна от калта и нагази в по-дълбоки води. Бърд затвори наполовина вентила и успя да обърне катера по дължината на брега. Сега вече носът сочеше надолу по течението. После изхвърли един по един труповете в реката.

Всичко това му костваше много усилия и той успяваше да се движи само благодарение на силната си воля. Главата му бучеше, а пулса си усещаше като удари от чук. От време на време болката толкова се усилваше, сякаш някой стягаше главата му в менгеме. Залиташе и едва се държеше изправен, но разбираше, че това е рядък шанс за бягство и спасение. Сега само да можеше да довлече Хейтър на катера и всичките му проблеми свършваха.

Слезе от палубата в топлата блатиста вода, изкачи се на брега и тръгна да търси Хейтър. Намери го неподвижен, лежеше там, където го беше оставил. Първо го огледа и опипа, за да разбере дали е още жив, а след това започна да го влачи през храстите към брега.

Много време му беше необходимо, докато го натовари на катера. Толкова беше изнемощял, че след като намести Хейтър на палубата, седна на ръба, провесил крака към водата, и отпусна пламналата си размътена глава в ръцете си. Остана така няколко минути. Съзнаваше, че губи ценно време, но накрая успя да събере сили и се надигна. Върна се на брега, защото искаше да прибере оръжието и да потърси куфара. Доста се измъчи, докато ги открие, но успя. Вече тръгваше към катера, когато дочу гласа на Рико.