Джеймс Чейз - Удар за милиони

Рико не отговори нищо. Седеше и размишляваше върху това, че сигурно и той е бил съвсем луд, когато се е съгласил да участва с Бърд в тази работа.

— Може би ще е по-добре, ако поспим малко — рече Бърд. — Ще се сменяме — той се прозя. — По дяволите! Боли ме китката, а може би ще се наложи цяла нощ да гребем… Ще поспя първо аз, а ти ще внимаваш с Хейтър. Събуди ме, когато дойде в съзнание.

Изтегна се и затвори очи. Рико не можеше да повярва. Как може да спи в такъв момент! Винаги е знаел, че Бърд има железни нерви, и въпреки това сега му се удивляваше: огромният мъж, създаден от едри кости и здрави мускули, вече спеше. Рико изведнъж бе обзет от надежда. Ако изобщо имаше изход от тази каша, единствено Бърд може да го намери. И още нещо: измъкнат ли се от тия мочурища, очакваше ги половин милион.

Измина цял час. От време на време му се струваше, че чува гласове и кучешки лай съвсем наблизо. Веднъж дори съгледа двама от охраната на отсрещния бряг. Те преминаха, оглеждайки се по брега, без дори да хвърлят поглед към тях.

Хейтър не проявяваше никакви признаци на живот и Рико се безпокоеше да не умре. Намести така куфара, че да направи сянка върху лицето му.

Знаеше, че няма да може да заспи, и остави Бърд да си почива, докато той, свит в края на лодката, будуваше. След четири часа напълно изчезнаха и гласовете, и кучешкият лай. Тишината се нарушаваше само от комарите, които бръмчаха над главата му, и от тихия плясък на водата край лодката.

Една водна змия изплува изпод лодката и се понесе по течението, изплашвайки Рико. Той отпи глътка уиски от бутилката и побутна Бърд.

— Какво има? — подскочи изведнъж той съвсем буден, а ръката му се стрелна към уинчестъра.

— Не е ли време да предприемем нещо? — рече Рико. — Минаха вече четири часа.

Бърд се протегна и се прозя. Опипа превързаната си китка и завъртя глава, правейки неволно болезнена гримаса.

— Мисля, че ще трябва ти да гребеш. Боли ме ръката — погледна към отсрещния бряг. — Нещо да си забелязал?

— Не — отвърна Рико.

Бърд отпи глътка от бутилката и запали цигара.

— Най-добре ще е да останем тук, докато се стъмни съвсем — каза Бърд. — Може да се натъкнем на охраната, когато се връщат. След като сме вече тук, би било глупаво да рискуваме повече, отколкото е необходимо.

Рико повдигна рамене. На него му се искаше да се махнат оттук, но това, което казваше Бърд, не беше лишено от логика.

— Как е Хейтър? — попита Бърд.

И двамата погледнаха неподвижното тяло в дъното на водката. Бяха изненадани, когато видяха, че Хейтър ги гледа с големите си черни очи.

Бърд се приближи и клекна до него.

— Стой спокоен — каза му. — След малко ще се почувстваш по-добре.

Хейтър тихо простена, но не се помръдна. Рико се надвеси над него и го заоглежда с любопитство. Това ли беше Пол Хейтър — най-добрият крадец на бижута? Този крехък дребен човек с рунтави вежди и мършаво тяло, с изтормозено бледо лице и безумни черни очи, това ли беше Пол Хейтър?

Бърд свали лепенката от устата на Хейтър и повдигна главата му.

— Искаш ли една глътка, Хейтър? — поднесе той бутилката пред устните му.

— Кои сте вие? — попита със слаб глас Хейтър. — Какво ще правите с мен?

— Спасяваме те — отвърна Бърд. — Навън имаш приятели.

Хейтър облиза напуканите си устни. Погледът му отскочи от безизразното студено лице на Бърд към Рико.

— Нямам аз приятели — каза той.

— Имаш, как да нямаш — уверяваше го Бърд. — Успокой се. Сега няма от какво да се страхуваш.

Хейтър затвори очи и тихо промърмори:

— Знам аз какво искате, ама няма да го получите. Никой няма да го получи!

— Не се разстройвай — каза само Бърд. — Ще говорим за това кой какво ще получи, като се измъкнем оттук.

Хейтър понечи да каже още нещо, но напрежението му дойде твърде много. Лицето му пребледня и той отново припадна.

Бърд го гледа още известно време, а след това се върна на мястото си. Седна и започна да облича маскировъчната си униформа. Като завърши с обличането, каза на Рико да легне да поспи.

— Почини си. Щом настъпи нощта, тръгваме. Ще се наложи ти да гребеш.

Рико все още не сваляше погледа си от Хейтър.

— Чу ли го какво каза? Ако наистина откаже да открие на Кейл къде са бижутата? Как мислиш, че ще го накара да говори?

— Ако Кейл не успее, може би ще се опитам аз — каза сухо Бърд. Погледна за миг към Рико. — Аз бих могъл да го накарам да пропее. За половин милион си струва човек малко да се потруди.

— Защо не го направиш сега? — колебливо попита Рико. — Защо изобщо трябва да го предаваме на Кейл?