Джеймс Чейз - Удар за милиони

— По-добре легни — разтреперан му говореше Рико. — Изглеждаш много зле.

— О, я си затваряй устата! — изруга го Бърд, но гласът му нямаше обичайната острота и накрая той наистина се отпусна на дъното на лодката.

Сега Рико започна да гребе по-енергично, но и той се чувстваше зле. На раменете му сякаш беше посипана жарава, дланите му се покриха с мехури. Продължаваше да маха с веслата, но напредваха много бавно.

— Колко време ще продължава това изтезание? — попита Рико след дълга пауза.

— При тая скорост още три-четири часа. Не можеш ли по-бързо? Трябва да сме далеч от реката още преди зазоряване. Хайде, напъни се!

Рико се напъна с все сили и успя да ускори темпото. Тихо стенеше от болките в ръцете. Бърд му казваше, че трябва добре да се потруди за всеки долар от онзи половин милион. Тогава не му вярваше, но сега вече разбираше какво е имал предвид.

Изтече още един час. Рико беше толкова уморен, че вече механично замахваше с веслата, воден единствено от мисълта, че трябва да се движат. Лодката лениво се плъзгаше по течението на реката.

Ръцете му бяха толкова изранени, че едва успяваше да стиска веслата. Беше много тъмно, за да може да види Хейтър. Рико си мислеше, че може би отдавна е мъртъв. Чуваше как Бърд мърмори нещо в съня си. Как ще може да се оправи и с Бърд, и с Хейтър, мислеше отчаяно Рико. Ако успееше да се измъкне оттук, предстояха му още пет часа кормуване до ловната хижа на Кейл, а кой щеше да държи волана?

Изведнъж му се стори, че чува някакъв звук, и спря да гребе, за да се ослуша по-добре. В далечината се чуваше шум от мотор. Дали хеликоптерът не се връщаше отново? Хвърли поглед към брега и насочи лодката в тази посока. Трябваше да е готов, ако хеликоптерът се появеше.

— Бърд, събуди се! — стреснато го побутна Рико.

— Какво има сега? — грубо се обади Бърд и се изправи.

— Слушай!

В главата на Бърд сякаш някои удряше с огромен чук. Цялата му ръка гореше в трескав огън. Той тихо изпсува и се наведе през борда на лодката. Сега вече чуваше звука, който беше изплашил Рико.

— Това е катер — рече и изведнъж се изправи. — Онзи хеликоптер все пак ни е засякъл.

Рико замръзна от страх. После започна така трескаво да гребе, че Бърд трябваше да му изкрещи:

— Глупако, нима мислиш, че имаме шанс да им се измъкнем с тази черупка? Карай към брега!

Рико веднага насочи лодката към брега и попита:

— Ще слизаме ли?

— Слизаме — отвърна Бърд. — Тия типове сигурно са въоръжени с картечница.

Тежко се измъкна от лодката и с изненада констатира колко са отслабнали краката му.

— Донеси тук Хейтър!

Рико се олюля под тежестта на Хейтър, но преплитайки крака, успя някак си да измъкне тялото на брега. За малко да прекатури лодката и Бърд се видя принуден да му помогне да го издърпат на сушата.

— Извади сега уинчестъра и томпсъна — продължаваше да нарежда той. — Можеш да вземеш и куфара.

Рико успя някак си да пренесе всичко това на брега и се присъедини към Бърд. Бърд взе в ръка томпсъна. Беше чудесно оръжие. Хладният допир до стоманата му действаше успокояващо. Макар и да го мъкнеха през цялото време, не бяха го използвали досега. Бърд смяташе, че автоматът трябва да се използва при по-специални случаи, но този сега, изглежда, беше такъв.

Двамата оглеждаха брега в двете посоки.

— Единственият ни шанс е да не видят лодката в тъмното — успокояваше се Бърд. — Но ако ни намерят, ще трябва на всяка цена де ги умирим… А ако на катера има и радиопредавател… — замълча, когато над реката се появи ярък сноп светлина.

Иззад близкия завой се появи бял катер на речната полиция. На командния мостик беше монтиран мощен прожектор. На мостика се виждаха трима души. Други двама клечаха на носа, а помежду им имаше картечница. Яркият сноп светлина се плъзгаше по бреговете, опипвайки храстите, и на Бърд му беше ясно, че неминуемо ще открият лодката им.

— Ще се разделим! — тихо прошепна Бърд. — Ти върви наляво, бързо! Ако започнат да стрелят, стреляй и ти.

Бърд се сниши и притича, отдалечавайки се от мястото, където беше оставена лодката им. Намери прикритие зад едно дърво и се притаи. Рико беше достатъчно уплашен, за да може да се движи. Легна във високата трева и се притисна към земята неподвижен. По навик покри с ръце главата си.

Ярката светлина на прожектора шеташе безспирно по двата бряга и премина през лодката. За миг само Бърд помисли, че може би не са успели да я видят. Но после изведнъж до слуха му достигнаха острите заповеди от командния мостик — прожекторът се върна и заля с ярката си светлина лодката.