Джеймс Чейз - Удар за милиони

— Давай бързо лодката! — задъхано извика на Рико, а кръвта се стичаше по пръстите му. — Побързай!

Рико се надигна и като се препъваше и олюляваше, затъвайки в меката тиня, пристъпи към мястото, където беше скрита лодката. Започна да я измъква от тръстиките, когато се появи Бърд с Хейтър на гърба си.

— Добре — рече Бърд. Все още дишаше тежко. — Донеси сега куфара, пушката и автомата! — Рико се изкачи на брега и се върна с оръжията и куфара. Бърд намести Хейтър на дъното на лодката и я задържа, докато се качи Рико. След това се качи и той, взе едното весло, отблъсна лодката от брега и загреба.

В следващите няколко минути гребеше енергично, като се придържаше към гъстите храсти и тръстиката, които бяха сигурна защита от нежелани погледи. Продължи да гребе така още известно време. Изминаха около стотина метра, след което Бърд насочи лодката към брега. На това място растеше огромна бреза, чиято гъста корона от дълги клони се спускаше във водата и беше чудесно прикритие дори за погледи от отсрещния бряг. Скриха се под клоните и Бърд даде с пръст знак на Рико да мълчи. Съвсем наблизо се чуваха гласове на хора и лай на кучета. Преследваха ги.

Рико погледна умоляващо към Бърд.

— Не е ли по-добре да продължим? — шепнеше той. — Кучетата ще ни надушат.

— Мълчи и ми дай куфара! — сряза го Бърд.

Рико му подаде куфара и той извади от него чантичка с медикаменти за първа помощ. Грижливо изми китката си с речна вода и я превърза. После свали мократа риза от гърба си и изми драскотините по лицето и гърдите си. Подсуши ги и ги намаза с йод. След като свърши, остави чантичката за първа помощ и се зае да почисти оръжието. Изчисти колта и напълни барабана с куршуми, а след това направи същото и с уинчестъра.

— Сега се чувствам вече по-добре — измърмори доволен и остави уинчестъра на дъното на лодката, за да му е подръка. — Пфу! Не бих искал да срещна още някой от тия мръсни песове… А ти — обърна се към Рико, — внимавай с Хейтър. Като дойде на себе си, може да се опита да обърне лодката. Усетиш ли, че се готви да ни създаде главоболия, удари го с патлака по главата.

Рико колебливо хвана револвера, даже не беше сигурен как точно се употребява, и хвърли страхлив поглед към безжизненото тяло, което лежеше в краката му.

— Ето ги! — прошепна ненадейно Бърд и посочи с ръка.

Рико погледна накъде сочеше ръката му и изтръпна. Видя трима пазачи, наполовина скрити в храстите на отсрещния бряг, които се озъртаха нагоре-надолу по течението на реката. Бяха въоръжени с автомати „Томпсън“ и разговаряха възбудено, а единият от тях сочеше надолу по реката.

Изведнъж съвсем близо до тях прозвуча глас.

Бърд и Рико трепнаха изненадани и се хванаха за оръжията.

— Оттук са дошли — викаше гласът. — Не виждаха човека, защото беше зад тръстиките от тяхната страна на реката — Убили са Бен. Тия типове са въоръжени.

— А знаеш ли дали имат лодка? — дочу се от другия бряг.

— Не, съмнявам се, освен ако някой отвън не им е помогнал. Обзалагам се, че са преплували реката и сега са някъде на вашата страна…

— Сега ще дойдат кучетата — дочу се отново от другия бряг — и ще видим дали ще ги надушат. Проверихте ли старата колиба? Може някой да се е скрил там.

— Джед отиде да провери… Аз оставам край Бен. Ще чакам носилката.

Тримата от отсрещния бряг махнаха с ръце и продължиха надолу край реката.

— Оставаме тук — прошепна Бърд. — Кучетата не могат да минат през тресавището, а докато сме на вода, не могат да надушат и следите ни. Ще отпуснем няколко часа, за да им се охлади ентусиазмът, и чак тогава ще се опитаме да се измъкнем.

Свали панталоните си и ги метна да се сушат на близките храсти. Отвори куфара, откъдето извади хавлия. Грижливо се избърса, прибра я, извади бутилка уиски и отпи няколко глътки.

Рико седеше притаен, а уплашените му очи бяха вперени в отсрещния бряг. В далечината се чуваха подвикванията на охраната и лаят на кучетата. По протежението на брега се действаше с пълна пара.

— На, подкрепи се — Бърд подаде бутилката.

Рико я вдигна и отпи голяма глътка. Алкохолът изпълни с приятна топлина стомаха му, но не можа да спре треперенето.

— Мислиш ли, че ще успеем да се измъкнем? — попита внезапно той.

— Мисля — отвърна Бърд. — Ония няма да си губят дълго времето тук. Имат още петдесет затворници, които трябва да хванат и да приберат.

Намести се по-удобно в лодката и отново надигна бутилката.

— Ама и ти голяма помощ ми оказа — подхвърли иронично Бърд. — Трябва да съм бил съвсем луд, когато се съгласих да те взема за тая работа. Ако беше хвърлил бомбите така, както ти казах, ония нямаше да знаят къде да ни търсят и сега можехме да сме вече далеч.