Джеймс Чейз - Удар за милиони

Не видя как от отсрещния бряг на реката се отдели някаква тъмна сянка с формата на дебело стъбло и заплува към него. Вкусът на кръвта му, носен от водата, бе стигнал дотам, а това беше непреодолимо изкушение, на което никой алигатор не можеше да устои.

Мрачната тиха сянка плуваше напреко на течението с изненадваща бързина и само грозната люспеста муцуна едва се подаваше отгоре, заплашителна като перископ на подводница.

Рико усети движението на водата с лицето си и отвори очи. Недалече от него плуваше нещо, което му заприлича на отломък от скала с остър назъбен гребен. Беше озадачен само какво ли е.

Сети се едва когато беше много късно, когато вече нямаше смисъл…

Дъждът монотонно се изливаше върху къщите по булевард „Рузвелт“. Капеше от дърветата, стичаше се по улиците и образуваше големи блестящи локви под светлината на уличните лампи.

Адам Джилис стоеше мрачно усмихнат под едно дърво с ръце, дълбоко напъхани в джобовете на износеното си пардесю, и влажна шапка, нахлупена над очите.

Изглежда, не усещаше силния дъжд, нито го беше грижа, че е подгизнал до кости. Цялото му внимание беше съсредоточено върху къщата на Кейл, чиито долни прозорци бяха ярко осветени.

Няма да продължи много дълго, мислеше си той… Малко време беше минало, откакто се обади от уличния телефон, и едва беше успял да се подслони в някакъв тъмен вход, когато се появи първата патрулна кола. Лейтенант Олин си знаеше работата. Упорито се опитваше да го задържи на телефона, разпитвайки за подробностите, за да могат хората му да го заловят още в кабината. Но и Джилис не беше вчерашен.

Щом патрулната кола се отдалечи от телефонната кабина и ченгетата си тръгнаха с празни ръце, той излезе от тъмния вход и взе такси до булевард „Рузвелт“. Надяваше се, че ще стигне навреме, за да види резултата от анонимното си обаждане до Олин.

Наложи се да чака повече, отколкото се беше надявал. Разбира се, той не знаеше, че Олин първо трябва да намери съдия, който да подпише заповедта за обиск, още повече в този час на нощта…

Джилис трябваше да изчака повече от двайсет минути, докато съгледа фаровете на полицейската кола, която препускаше по булеварда. Скри се в тъмнината под близкото дърво, преди колата да спре пред къщата на Кейл, и зачака. Видя как Олин с други две ченгета се качи по стъпалата пред входа и позвъни. Вратата се отвори, ченгетата влязоха и тя се затвори след тях.

Шофьорът на полицейската кола остана зад волана и така попречи на Джилис да се приближи до къщата и евентуално да погледне през някой от прозорците с надеждата да види какво става вътре. Трябваше да се задоволи с чакането под дъжда.

Изведнъж вратата се отвори. На прага се появи Олин, след него Кейл, а накрая и двамата полицаи. Кейл беше облечен с палто и шапка и крачеше неуверено с наведена глава. Наложи се единият от полицаите да му помогне, докато влизаше в колата. Олин се настани на задната седалка до Кейл, а ченгето седна отпред до шофьора. Колата потегли, а другият полицай се върна в къщата.

Джилис добре огледа лицето на Кейл, докато той влизаше в колата. Беше блед, с неподвижно вперени в гърба на шофьора очи. Изведнъж беше заприличал на старец.

Джилис беше изхарчил и последните си пари за такси, но не му пукаше. Знаеше, че Ийв има пари в себе си, а за него не беше трудно да ги измъкне от нея. И макар че пътят до нейния апартамент на „Роксбърг хаус“ беше дълъг, той закрачи бодро. Беше в добро настроение и дъждът не го притесняваше. А може би това е последният път, когато трябва да ходи пеша?

Влезе в сградата, където живееше Ийв, изкачи се с асансьора и позвъни на вратата. Водата се стичаше на тънки вадички от палтото и шапката в обувките му и скоро пред вратата се образува цяла локва, но на Джилис не му пукаше. Ийв отвори и уплашено се дръпна назад.

— За бога, Адам! Какво правиш тук по това време? — извика тя. — Целият си мокър!

— Вали като из ведро — каза той. — Не можах да хвана такси.

Влезе в красиво наредената дневна и свали шапката и мантото си.

— О, страхувам се, че направих голяма свинщина — започна да се извинява. — Да отнеса ли всичко това в банята?

— По-добре недей, Адам. Очаквам Престън — заяви с неудобство Ийв. — Обади ми се по телефона и каза, че ще дойде. Когато позвъни, помислих, че е той…

— Не се тревожи за Престън — ухили се Джилис. — Той няма да дойде, има много важна среща — после пристъпи до вратата на банята и добави: