Джеймс Чейз - Удар за милиони

— Ти наистина ме разбираш, Ийв. Съвсем си права, по дяволите! Наистина подцених този Бърд. Мислех си, че и той е обикновен гангстер, с патлак в ръката и без много мозък в главата, но съм се лъгал. Изигра ме, признавам. Даже му беше платено да извади тоя Хейтър от тресавищата и той спокойно си го отмъкна. А сега вероятно планира как да се спогоди с раджата и да пипне паричките. Ще сложи в джоба си половин милион… Но това вече съм го преживял. Сега имам друга идея. Не толкова доходна, но значително по-сигурна.

Винаги едно и също, с горчивина помисли Ийв.

— Бих искала да си легна. Чувствам се много уморена — каза тя изведнъж. — Ако искаш, можеш да преспиш тук.

— Точно това исках и аз да ти предложа — ухили се нагло той. — Но не бягай още. Искам да поговорим за новия ми план. А междувременно да те попитам как си с парите, малката?

— Колко ти трябват?

Той се изправи рязко и лицето му изведнъж погрозня от зле прикрита ярост.

— Докога смяташ да ми подхвърляш трохи? Стига вече! Питам се докога ще можеш да задържиш този апартамент, след като Кейл го няма вече да плаща сметките?

— Ще се върна във „Фоли“ — отвърна тя. — Не мисля да оставам тук. Ако ти трябват пари, мога да ти дам петдесет долара.

— Не ми трябват твоите пари — сряза я той. — Нека да говорим разумно. Няма смисъл да се връщаш във „Фоли“, а дори не знаеш дали ще те приемат отново — той стана и пак напълни чашата си. После добави с по-мек тон: — Освен всичко друго трябва да знаеш, че раджата много те харесва…

Ийв се стъписа.

— Какво каза?

— Раджата те харесва — повтори той. — Иска му се да заминеш с него в Читабад, когато реши да се връща. Обещах му, че ще поговоря с теб за това.

Ийв за миг пребледня.

— Не разбирам. Нима ти го познаваш? Как си се добрал до него?

— Разбира се, че го познавам — махна с ръка Джилис. — Срещнахме се в Индия. Направих му две-три малки услуги, не бяха нещо особено, но той беше много впечатлен от уменията ми.

— Може би си намирал жени, подходящи за харема му?…

— Не е необходимо да си толкова саркастична — каза той сухо, а наглата усмивка изчезна от лицето му. — Забравил съм вече с какво му услужих, но той беше доволен. Така се сприятелихме и тогава той ми разказа за своята колекция от накити. Заедно разработихме този план да се докопаме до Хейтър.

— Аха… разбирам. Защо тогава въвлече мен и Престън във всичко това? Винаги съм се питала защо раджата ни прие така охотно. А е било заради теб. Ти си нагласил всичко предварително, още преди да ми кажеш да се срещнем с него.

— Естествено — Джилис отново напълни чашата си. — Решихме, че трябва да имаме дубльори, в случай че цялата работа се провали. Затова избрахме Кейл, един вид осигуровка. Това е…

— Разбирам всичко — Ийв започна отново да ходи напред-назад из стаята. — И въобще не ти пукаше какво ще стане с мен, ако цялата работа се провали, така ли?

— О, стига глупости! На теб нищо не можеше да ти се случи, това се знаеше. Полицията изобщо не се интересуваше от теб… Остави! И без друго всичко вече е отдавна свършило. Трябва сега да помислиш за своето бъдеше. Раджата все ще ти предложи нещо.

Тя не отговори. Стоеше неподвижно до прозореца и гледаше в дъждовната нощ.

— Чуваш ли какво ти говоря? — повиши глас Джилис.

— Да.

— Там животът ще ти хареса — продължи той. — Естествено, жените нямат толкова свобода, както при нас, но в замяна пък имат други придобивки. Той има огромен палат, а също и достатъчно много други накити с диаманти и каквито щеш камъни. И, естествено, ще иска да ги носиш.

— Останах с впечатлението, че е женен — проговори Ийв все още с гръб към него.

— Е, ти знаеш какви са раджите — засмя се пресилено Джилис. — Това не бива да те смущава. Там по друг начин гледат на тези неща… И без друго сегашната му жена не може да стъпи на малкия ти пръст.

Ийв не отговори нищо.

— Той ще остане тук още една седмица, като се надява, че Бърд ще се опита да влезе в контакт с него. Ако Бърд не се появи, ще пътуваме заедно.

— Адам, това означава ли, че той ще ти даде някаква работа?

— Разбира се. Ще бъда негов личен секретар. Заплатата ще е добра. Само че, естествено, това няма да трае вечно. Не вярвам, че раджата ще издържи повече от пет-шест години, като го гледам как хвърля пари наляво и надясно. Но ние дотогава ще успеем да си свием гнездо… Нали така?

— Радвам се, Адам, че си си намерил работа. Надявам се, че всичко ще тръгне добре и ще получаваш добри пари.

— Ще се погрижа за това — отбеляза доволен той. — Ще се погрижа всичко да е наред. Но ти не се безпокой за мен — продължи делово. — Обещах му, че ще го посетиш утре в хотела и ще обядваш с него. Съвсем естествено е да иска колкото може по-бързо да се опознаете.