Джеймс Чейз - Удар за милиони

Когато някак си се изправи и искаше вече да затвори колата, забеляза томпсъна на седалката. Инстинктът го накара да вземе автомата и той го мушна под мишница. Обърна се, остави вратата отворена и се заклати през улицата.

Бавно и болезнено беше изкачването по стъпалата. Цялото тяло го болеше и гореше, сякаш бе пълно с жарава. Той блъсна вратата и влезе в слабо осветеното преддверие.

Изкачи се до първата площадка и спря. Облегна се с гръб на парапета, а потта се стичаше по лицето му, сякаш току-що беше излязъл изпод душа. Но волята му го караше да продължи и той се заизкачва отново по стълбището.

Последният етаж стигна на колене и лакти, мъкнейки след себе си автомата. Пльосна се по очи на площадката, едва поемайки дъх с широко отворена уста.

Успя. Още само един час чакане — помисли си и се чу да простенва жалостно от болка, като ранено животно в предсмъртния си час. С огромно усилие се извърна на една страна и впери поглед във вратата, отдалечена само на няколко крачки.

Притъмня му. И докато потъваше в мрака на безсъзнанието, през ума му мина нелепата мисъл: „Ще я видя отново дори ако трябва да умра за това.“

Лейтенант Олин говореше по телефона, когато Далас надникна през вратата.

— Сега имам работа — изръмжа Олин. — Иди да досаждаш на някой друг.

Далас влезе в малката канцелария, примъкна си един стол и го възседна. Изглеждаше много уморен в ярката светлина на настолната лампа.

— Е, добре — говореше Олин, — вземете отпечатъци и ми се обадете отново — остави слушалката и намръщено погледна Далас.

— Какво искаш? Не виждаш ли, че имам работа?

— Това го чух още първия път — отвърна Далас. — Намери ли Хейтър?

— Изобщо не го търся — отговори Олин. — А защо смяташ, че е там, където бих могъл да го намеря?

— Обзалагам се, че Бърд е разработил неговото бягство.

— Бърд ли? — Олин взе пура, отхапа върха й и се изплю в кошчето за отпадъци. — Дай сега да се разберем. Това само предположения ли са, или знаеш нещо?

— Знам нещо — отвърна Далас, запали цигара и продължи: — Кейл е наел Бърд да измъкне Хейтър от затвора. Искал е да научи от него къде са скрити бижутата. Този план не е на Кейл. Изработил му го е един хубавец на име Адам Джилис, брат на Ийв Джилис. Той и Кейл са възнамерявали да отнесат плячката на раджата от Читабад, а насреща да получат половин милион.

— Откъде знаеш всичко това? — попита Олин развълнуван.

— От няколко седмици Първис подозираше, че има такъв план, но нямаше факти. Когато успя да събера достатъчно доказателства, веднага ме изпрати да ти разкажа всичко това.

— Можеш ли да докажеш, че Бърд е измъкнал Хейтър?

— Мога. Успяхме да арестуваме Джилис за опит за убийство. Той ще изпее всичко.

Олин остави още незапалената си пура и зяпна изненадан.

— Чакай сега. Това пък какво е? Откъде знаеш, че този Джилис е арестуван? И после — не разбирам кой командва полицията в този град — запени се Олин.

— Успокой се, Джордж — опита се да го умири Далас. — Следя Джилис отдавна. Проследих го и когато отиде при сестра си. Мисля, че щеше да я убие, ако не бях се вмъкнал насила в апартамента й, за да я спася. Между другото, откараха я с фрактура на черепа и има вероятност да изгуби едното си око. Този мръсник я удари с бутилка по главата.

— Слушай, сега съм зает — въздъхна дълбоко Олин. — Трябва да разследвам убийството на един полицай. Всичко това може да почака. Сигурен ли си, че Джилис е арестуван?

— Поне онова, което остана от него — кимна Далас и погледна издраните си юмруци. — Опита се да бъде груб и с мен, та се наложи да го усмиря.

— Знаеш ли, че арестувахме и Кейл?

— Да, видях как го изведохте. Нали Джилис ви се обади. Бях близо до него, когато телефонираше. Цяла нощ съм препускал като хрътка подире му, а от това най-много спечели сестра му.

Телефонът иззвъня и Олин вдигна слушалката.

— Да… — послуша известно време, а после ококори очи и извика: — Какво? — и така рязко скочи от стола, че го преобърна. — Сигурен ли си?… Тъмносин пакард? Веднага ще предприема нещо… благодаря ти, Бил — и прекъсна връзката. — Моят човек е убит с колт 45, с отпечатъците на Бърд — обърна се Олин към Далас. — Засечен е тъмносин пакард. Избягал е от местопрестъплението и се е насочил насам.

— Може и Хейтър да е с него — предположи Далас и стана.

— Той не ме интересува толкова. Искам Бърд! — Олин излезе от канцеларията и Далас чу отвън силния му глас, който даваше нареждания. После се върна.