Джеймс Чейз - Удар за милиони

— Виж, това не знам. По всичко изглежда, че Бърд е ранен зле — обясняваше Олин. — Някой, който е седял в тази кола, има гангрена — после повдигна с безразличие рамене и добави, — едва ли е отишъл много далеч. Ще го хванем.

— Мисля, че се сещам къде може да е Бърд — рече Далас. — Виждаш ли онази млада жена в тълпата? На първия ред, с шал на главата…

Олин погледна в тази посока.

— Това е момичето на Бърд — продължи Далас. — Живее отсреща на номер 30, на последния етаж. Обзалагам се, че той е горе.

Олин се обърна към О’Брайън и каза:

— Доведи ми онази жена, ей там на първия ред, с шала на главата.

— Мис Джексън? — О’Брайън го изгледа с недоверие и изненада. — Извинете, лейтенант, сигурен ли сте, че точно нея искате?

Сега беше ред на Олин да зяпне от изненада.

— Ти не чу ли какво казах? Каква е тая Джексън, табу… или какво?

— Извинете, сър — запристъпя неловко О’Брайън. — Но аз познавам повечето от живеещите в моя район, а за нея мога да ви кажа, че е добро момиче. Никога досега не се е забърквала в неприятности. Не мога да кажа същото за останалите, а това означава твърде много за тази улица…

— Е, добре! — кресна Олин. — Сега обаче е вътре с двата крака. Доведи ми я!

О’Брайън се подчини и тръгна сковано през улицата. Приближи до Анита, каза й тихо нещо, а след това я хвана за ръката и я поведе към Олин.

Тъмните й хлътнали очи гледаха уплашено, но издържаха студения пронизващ поглед на Олин.

— Познавате ли Върн Бърд? — попита я остро той.

— Запознах се с него — отвърна тя тихо.

— Така ли? А преди около месец във вашата стая ли се криеше той? — продължи да напада Олин. — По-добре не лъжете! Имам свидетели.

Тя бързо извърна глава от него и погледна към носилката. Точно в този момент един от санитарите покриваше тялото. Успя само за миг да види подпухналото гротескно лице.

— Кой… кой е този? — попита тя.

— Мъж на име Хейтър — отвърна й О’Брайън. — Но вие по-добре отговорете на това, което ви пита лейтенантът.

— Хейтър ли казахте?… Мъртъв ли е?

Имаше нещо в поведението й, в широко разтворените й от страх очи, което възпря Олин да я раздруса грубо.

— Да, мъртъв е — отговори О’Брайън. — Не виждам защо се тревожите за него. По-добре разкажете на лейтенанта нещо за Бърд.

Бавно, като хипнотизирана. Анита се приближи до носилката. Младият санитар я погледна обезпокоен.

— Може ли да го видя, моля ви? — попита тя тихо.

Санитарят изненадан погледна Олин, той кимна.

— Трябва да ви предупредя, че гледката никак не е красива — мрачно каза младият човек. Той сякаш се колебаеше да разкрие пред очите на жената грозната картина, но вдигна покривалото.

Анита се загледа в подпухналото лице, върху което смъртта бе оставила своя отпечатък. Гледаше прехласната, с нетрепващи очи. После се олюля, О’Брайън скочи и я прихвана, за да не падне.

— Какво му се е случило? — попита тя с треперещи устни, вкопчила се здраво в ръката на О’Брайън. — Той трябваше да излежи по-малко от две години. Никога не би избягал…

— Това пък какво означава? — изненада се Олин.

Той понечи да се приближи до Анита, но Далас го дръпна встрани и бързо заговори:

— Остави ме аз да поговоря с нея — и преди Олин да може му попречи, се приближи до младата жена.

— Отвлекли са го от затвора — каза й той. — Искали са да им разкрие къде са накитите от Читабад. Върн Бърд е бил нает да го измъкне. И най-вероятно той го е убил.

Тя за миг застина на мястото си. После пусна ръката на О’Брайън.

— Бърд ли го е извършил?

— Да. А вие познавате ли Хейтър?

— Естествено, че го познавам. Пол Хейтър беше мой баща!

Преди Далас да осъзнае думите и, един униформен полицай, придружен от възрастна жена, прекоси улицата и се спря пред Олин.

— Лейтенант — обърна се униформеният, — тази жена твърди, че е видяла Бърд.

— Къде? — обърна се Олин към жената.

— Изкачи се на последния етаж на нашата сграда — възбудено заекваше жената. — Едър мъж, изглежда, че е болен… имаше и пушка.

— Къде живеете вие?

— Номер 30. Ей там, отсреща — и посочи с ръка.

— Добре — каза Олин и отпрати с ръка жената и полицая. — Хайде, момчета!

— Почакай за минутка — Далас хвана Олин за ръката. — Нали не си мислиш, че ще го хванеш жив?

— Хич не ми пука дали ще е жив, или мъртъв!

— Може би той знае къде е колекцията, трябва да го хванеш жив.

Олин го изгледа учудено.

— Не ме интересува никаква колекция. Искам да го пипна жив или мъртъв!

— Мога ли да ти кажа само още нещо? — продължи да настоява Далас. — Застрахователната компания ще иска да научи името на полицая, който ги е ощетил с четири милиона… Как ти се струва това?