Джеймс Чейз - Удар за милиони

Бърд не чака. Вдигна колта и стреля. Чу се трясък на разбито стъкло и светлината изчезна. Мракът, който последва, беше така плътен, както и светлината преди него. Някой от улицата започна да стреля с автомат към покрива. Бърд прибяга ниско приведен и се спотаи до един от комините. Забеляза стълба, която водеше към по-високия покрив на съседната сграда. Успя да го стигне тъкмо в момента, когато отдолу се появи първият полицай.

Все още спокоен, господар на нервите си, Бърд прекоси покрива, а комините останаха между него и полицаите. Дочу ги да се съветват. Не смееха да предприемат нищо, не знаеха дали ги чака, или е избягал.

— Хайде, напред! Хей, вие там, горе! — закрещяха отдолу.

Бърд разпозна Олин, който стоеше насред улицата с автомат в ръка. Гледаше горе, където се бяха събрали неговите момчета.

Бърд потисна изкушението си да убие Олин, преценявайки, че бягството му зависеше от това, дали полицията ще разбере къде се намира. Пропълзя към другата страна на покрива и погледна надолу.

Още един покрив, петнайсет стъпки по-долу, се простираше пред него и завършваше с нисък зид. Тук нямаше изход. Погледна наляво и очите му се спряха на друг, по-висок покрив. Имаше и стълба.

Наведе се и бързо изтича. На средата на стълбата чу зад себе си стъпки и погледна. Видя полицейска шапка. Полицаят тичаше по долния покрив, без да забелязва Бърд на стълбата.

Бърд побърза нагоре. Но не предвиди, че на върха фигурата му ще се открои върху мрачното небе. Грешка. От покрива на отсрещната сграда и от другата страна на улицата се чуха изстрели. Бърд усети удара вдясно. Той се залюля и се подпря на коляно. Вдигна се бързо и като залитна, намери заслон зад няколко комина. Отново затрака автомат, куршумите свиреха край главата му.

— Той е на горния покрив — закрещя някой от съседната сграда, — раних го!

Бърд усети кръвта по крака си под панталона. Страшна болка го мъчеше, докато с несигурни движения се дотътри до другия край на покрива. Погледна: надолу имаше малко по-нисък покрив, с цветарник. Прехвърли крак и тежко се строполи на долния покрив. Опипа с ръка мястото. Губеше много кръв и започна да отпада.

Бяха по следите му, а не можеше да продължава така от покрив на покрив. Ако не си направи превръзка, ще умре от загуба на кръв. Мина покрай цветята, наредени в огромни бетонни саксии, и отвори малко прозорче. Безшумно се спусна въпреки жестоката болка в слабо осветен коридор. Имаше сили само да затвори прозореца. Потта браздеше лицето му. Облегна се на стената, колтът тежеше в отмалялата му ръка. С последни сили се бореше с връхлитащата го слабост, направи върховно усилие да не припадне. Стисна зъби и напрягайки се, започна да се влачи напред по коридора, съзнавайки, че оставя след себе си кървава диря. Усети горчив оловен вкус в устата си и в помътненото му съзнание остана мисълта, че това е краят. Дори да успее да се скрие някъде в тази сграда, пак ще го намерят. Знаеха, че е ранен, а кървавата следа щеше да ги доведе до мястото.

Бърд се приближи до някаква врата. Напипа дръжката и отвори. Присви очи, заслепен от ярката светлина в стаята. Подпря се на стената, краката му се подгъваха от слабост. Виеше му се свят. Гадеше му се. Почувства се страшно отмалял, ръката му се отпусна против волята, пръстите се разтвориха и колтът падна. Кървавочервена завеса се спусна пред очите му и с последните проблясъци на замъгления си мозък Бърд усети как една ръка го подпря и му помогна да не се строполи върху пода…

Сипвайки уиски в чашата си, Престън Кейл забеляза, че ръката му е несигурна и трепери. Той се намръщи, напоследък наистина твърде много пиеше. А какво друго да прави. Човек все нещо трябва да прави. И по-добре да пие, отколкото нищо.

Напоследък спеше зле. Чувстваше се отпаднал и това го дразнеше. Но най-много го дразнеше, че бездейства и непрекъснато се налива. Той изруга. Не се чувстваше вече млад. С годините започна да избягва риска. Мина времето, когато безразсъдно се хвърляше в разни авантюри. Хвърляше се, но пресмяташе риска. И печелеше. Ала преди две години, на борсата, шансът му изневери. Пропадна. Всичко отиде по дяволите. Сега рискът го плашеше. А и този бизнес с раджата. Не беше сигурна тази работа.

Кейл изпи наведнъж чашата си и я напълни отново. Леко помътнелите му очи се спряха върху огледалото на тоалетната масичка. Косата на слепоочията му сребрееше. Беше почнал и да пълнее. По дяволите, а нямаше още петдесет и шест. Нов този момент се усещаше наистина стар и слаб. И тази постоянна болка около сърцето. Страхуваше се да отиде на лекар. Успокояваше се, като се опитваше да не мисли за това. Посегна към цигарите, но след кратко колебание се отказа. Не сега. Пушеше твърде много. Ще почака, докато Ийв излезе от банята. Дявол да ги вземе тези жени, колко време прекарват в банята.