Джеймс Чейз - Удар за милиони

Спря се до една врата и се огледа, прекоси улицата и след стотина ярда през полутъмна пресечка стигна до мръсния евтин хотел, където държеше две стаи.

Спря се, оставайки в сянка. Горе в стаята имаше албум със стари снимки, куфар с дрехи и още един револвер. Беше готов да рискува и да се качи само заради албума. За друг снимките нямаха никаква стойност. Бяха любителски фотографии, които още като малък беше правил на майка си, брат си и сестра си с малкото кученце. Те бяха последната нишка, която го свързваше с миналото. А то бе отдавна заличено дори в сънищата му. Майка му беше убита от заблуден куршум, изстрелян от револвера на известен джи-мен (агент от Федералното бюро за разследване) по време на една улична престрелка. В същия бой загина и баща му. Оттогава сестра му кръстосваше чикагските улици и в този момент вероятно бе в компанията на някой пияница в долнопробна хотелска стая.

Брат му излежаваше присъда от дванайсет години във Форт Ливънуорт след нападение на банка. Кучето избяга от къщата и никой повече не го видя.

Ако Олин го подозира, хотелът сигурно вече е под наблюдение. А Бърд не искаше да попадне в клопка въпреки албума със семейни снимки. Няколко минути оглежда улицата и преди да я пресече, извади колта от кобура. Но стъпвайки на метър от осветената част, забеляза човек, подпрял стената до една врата.

Бърд оголи зъби в жестока усмивка. Значи Олин е по петите му и за малко щеше да влезе в капана. Забави стъпките си и тръгна в обратна посока. На другия край на уличката имаше ниска и дълга сграда, а някой се бе погрижил да потроши с камъни уличните лампи. Сградата тънеше в мрак. Бърд я заобиколи и стигна до една дрогерия. Пред нея имаше цяла редица телефонни кабини. В помещението беше пусто, само момичето от регистратурата четеше книга, обвита във вестник. Тя повдигна глава, незаинтересувано погледна Бърд и продължи да чете.

Бърд влезе в една от кабините и набра номера на Рико. Искаше да се увери дали наистина Олин е организирал хайката.

Рико се обади.

— Търсят ли ме? — прошепна Бърд с устни, плътно долепени до слушалката. Чу как Рико от страх преглъща слюнката си.

— Кой е, по дяволите? — трескаво запита Рико. — Кой говори?

— Идва ли Олин при теб? — спря въпроса му Бърд.

— Да — отвърна Рико. — Затваряй телефона, глупако. Навярно подслушват. Махай се! Търсят те! Олин знае, че ти си убил онази гъска. Не идвай насам, и в мен се съмняват…

Рико прекъсна връзката.

Бърд окачи слушалката. Обърна се и забеляза движение на входа. Бързо се преви ниско и извади колта. Вратата на кабината бе остъклена наполовина и отвън не го виждаха. Бърд чу тежки стъпки да отекват по бетона.

— Полиция, госпожице. Идвал ли е някой през последните пет минути? — чу глас.

Открехна леко вратата на кабината. „Може да са ме забелязали, когато идвах насам“ — мина му през ума.

— Да. Някакъв висок човек. Преди три минути… — отвърна момичето. — Трябва да си е отишъл вече.

— В тъмни дрехи? — попита детективът. — Висок мъж, снажен, с широки рамене?

— Да, точно така! Влезе в една от кабините да телефонира.

— А знаете ли накъде тръгна след това?

— Не зная, не съм го виждала да излиза.

Настана мъртва тишина. Бърд знаеше, че детективът веднага ще провери дали е в кабината. Не чака. Отвори докрай вратата.

Веднага съгледа как ниският човек, който също го гледаше, посяга към джоба си. Видя и очите на девойката, разширени от ужас.

Преди детективът да извади револвера си, колтът на Бърд изгърмя. Оловото удари дебелака и го отхвърли към земята.

Бърд насочи колта към девойката, която диво крещеше. Опита се да се скрие зад дървената преграда на регистратурата, но Бърд натисна спусъка. Тялото й се сгърчи, отхвърлено към стената от удара. Върху челото й зейна огромна кървава дупка. После се смъкна по стената, протегнатата й ръка бавно повлече наредените по полицата бутилки кока-кола. Подът се покри с кръв, мозък и парчета стъкло.

Настъпи гробна тишина. Бърд се ослуша, бързо излезе и пое дълбоко въздух. Недалеч от мястото, където се намираше, се чу полицейска сирена. Той прекоси слабо осветената улица и се прилепи плътно в сянката на отсрещната сграда. Намери бързо входната врата и я отвори. Отново се чу сирената, този път по-близо, почти пред сградата. Хукна нагоре по стълбите. Трябваше да излезе на покрива. На всяка цена, иначе е загубен! Стигайки до последния етаж, с облекчение отдъхна. Бутна вратата и излезе на покрива. Притича до края и предпазливо хвърли поглед надолу. Жълтите фарове на една полицейска кола осветиха входа на сградата. Веднага след нея се долепи втора. На покрива й светеше сигнална лампа, а сирената грозно виеше. От двете коли се изсипаха дузина полицаи с автомати. От ъгъла сви полицейски камион, на чийто покрив блеснаха рефлекторни прожектори. Бяла светлина се плъзна по сградите и стигна покривите. На улицата изгря ослепителен ден.