Джеймс Чейз - Удар за милиони

— Дявол да го вземе! — възкликна Далас и подсвирна. — Мръсна история. Подозираш ли някого?

Олин кимна с глава.

— Да. А сега казвай какво искаш.

— Преследвам черна лимузина с регистрационен номер А-067. Искам да знам кой е собственикът.

Олин запали подадената му от Далас цигара.

— Работиш ли върху някакъв случай?

— Кражба отпреди петнайсет години — отвърна Далас. — Искаш ли да чуеш нещо около това? Историята е интересна.

Олин поклати глава.

— Кражбите не ме интересуват, не са в моята специалност. Освен това кой се интересува още от кражби, извършени преди петнайсет години?

— Застрахователната компания, защото това е плячка, която струва четири милиона — заяви Далас сериозно.

— Чакай, чакай! Четири милиона! По дяволите, сигурен ли си? — попита Олин.

— Да, застрахователната компания продължава да търси, но все още няма и следа от накитите.

— Аха, струва ми се, че се сещам за нещо — забеляза Олин, гасейки цигарата си. — Не беше ли колекцията на някакъв раджа?

— Точно така. Колекцията на махараджата от Читабад. Той я дал под наем на музея Пердрайт. Беше преди петнайсет години. В музея веднага уредиха изложба на най-известните колекции на бижута в света. Индиецът изпрати със самолет семейната сбирка в Ню Йорк. За съжаление, тя не стигна предназначението си и никой повече не я видя. Година по-късно при един препродавач в Амстердам пристига Пол Хейтър и предлага няколко бижута. Сещаш ли се за Хейтър? Беше най-дяволският крадец на скъпоценности. Препродавачът издаде Хейтър и помогна на полицията да го залови, защото Хейтър не бил съгласен с предложената му цена. Въпреки че бе арестуван, той не призна къде е скрил колекцията. Бе осъден на двайсет години и все още е в затвора, но след около година би трябвало да излезе. Моят старец Първис оглави детективската агенция преди време и оттогава всички търсим накитите. Единствената ни надежда е, щом Хейтър излезе от затвора, да се прилепим към него. Надявам се да ни отведе до съкровището. Ще спечелим четиристотин хилядарки, естествено, ако намерим плячката, а също и мангизите, които плаща агенцията за една година.

— Чакай, чакай! Хейтър сам ли извърши кражбата? — запита Олин.

— Никой не знае — повдигна рамене Далас. — Пилотът и екипажът на самолета и досега не са намерени, пък и самият самолет също. Вероятно са били цяла банда с Хейтър, но той не издаде никого. Почти съм сигурен, че Хейтър е единственият, който знае къде са скрити бижутата.

Олин се почеса енергично по брадата.

— Обещавам ти, че моите момчета ще накарат птичето да пропее — рече кисело той.

— Не се самозалъгвай. Бяха го подредили така, сякаш току-що е излязъл от кланица. Въпреки това не си отвори устата.

— Аха! Вървете по дяволите и ти, и твоята кражба за четири милиона — нетърпеливо извика Олин. — Имам и без друго достатъчно ядове с това убийство, което ми увесиха на врата. Защо, по дяволите, искаш да знаеш кой е собственикът на онази кола?

— Преди няколко години умря махараджата — заобяснява Далас. — И неговият син го наследи. Младежът има свои схващания за това как трябва да прекара живота си. Той разпилява бащините милиони като моряк в пристанище с червени фенери. И изведнъж се появи тук. В застрахователната компания мислят, че е пристигнал с намерението да се срещне с Хейтър. Може би разчита на някакво изгодно и за двамата споразумение.

— Какво споразумение? — запита Олин.

— Има версия, че Хейтър би се задоволил да продаде обратно на младия раджа колекцията за половината от стойността й. Повярвай, Джордж, не е лишено от логика. Раджата би могъл да се отърве много по-лесно от бижутата, отколкото самият Хейтър. Доколкото разбирам, младежът е достатъчно хитър да си върне и накитите, и парите от застраховката. На мен това ми се струва празна работа. Но накарай другите да повярват. Трудно. Наеха ни да следим раджата. Единствените, които досега са го посетили, са мъжът и жената от лимузината. Искам да знам кои са те.

— Окей! Сега ще поразпитам — Олин хвана слушалката на телефона.

След малко каза:

— Колата е собственост на някакъв тип Престън Кейл, има къща на булевард „Рузвелт“, което значи, че пари не му липсват. Това ще ти помогне ли?

— Не много. Би ли могъл да провериш дали във вашата картотека не се намира нещо за човека с това име — помоли Далас.

Олин въздъхна, набра номера по телефона и започна да говори. Докато чакаше, Далас се приближи до прозореца и се загледа в колоните автомобили, които свистяха по главната улица. Видя спрял товарен камион на „Хералд“, от който стоварваха връзки още топли вестници. Малките продавачи грабваха пакетите и пръскайки се по улиците, закрещяха с пълен глас.