Джеймс Чейз - Удар за милиони

— Казах ви, че не зная нищо за това — отвърна Рико.

Олин се наведе през масата, протегна ръка, сграбчи го за ревера и го повдигна от стола. Разтърси го грубо.

— Бог да ти е на помощ, ако разбера, че си ме лъгал, въшливо мръсно псе — процеди през зъби Олин. След това го блъсна силно, столът се прекатури и Рико се простря на пода.

След като Олин си отиде, Рико дълго време седя, втренчил празен поглед в ръцете си, които трепереха.

Високият Ед Далас влезе в телефонната кабина на хотела.

— Международна детективска агенция, добър вечер! — каза мелодичен женски глас.

— Тук е Ед Далас. Дай ми шефа, малката.

— Момент, моля! — каза момичето и продължи да търси връзка.

— Какво има, Далас? — чу се плътният глас на Херман Първис, шеф на агенцията.

— Негова светлост има гости — заговори бързо Далас, а цигарата му подскачаше нагоре-надолу пред слушалката. — Мъж и жена. Мъжът е добре охранен тип и наближава петдесетте. Сякаш е направен от пари. Жената е елегантна млада блондинка с пищни форми, по които ми изтекоха очите. Негова светлост ги очакваше. Минаха пред портиера, без да спрат, и се качиха горе в апартамента. Какво да правя с тях?

— Не наричай един индийски раджа „Негова светлост“ — хладно отбеляза Първис. — Той е индус от най-висока класа. Макар че има друг цвят на кожата…

— Окей! Окей! — нетърпеливо го прекъсна Далас. — Не виждам разлика. Какво да правя с ония двамата? Искате ли да ги проследя?

— По-добре се помъчи да разбереш кои са — отвърна Първис. — Не можем и не трябва да рискуваме. Това са първите му гости, нали?

— Да, ако не смятаме онези двама простаци от посолството и доктора, който снощи го лекува от безсъние.

— Не, тях не ги слагаме в сметката.

— Добре, ще видя какво мога да направя. Ще ви се обадя отново, ако се случи нещо интересно.

Далас пусна слушалката, отвори вратата и мина през фоайето на хотела. В ъгъла, потънал в едно от креслата, го чакаше Джек Бърнс. Той разсеяно четеше обявите за конни състезания, но с едното си око не изпускаше входа. Далас се наведе и му прошепна:

Старият иска да разберем кои са ония двамата. Остани тук и си отваряй очите. Ако нещо се случи или се появи някои, свържи се веднага с шефа.

Бърнс се намръщи:

— Ще полудея, ако се наложи да остана още тук — изръмжа той. — Повече бих желал да проследя блондинката. Опитай се да научиш телефонния й номер, Ед.

— Гледай да не заспиш — отвърна Далас и се изправи. — Старият каза, че работата е много важна.

— Де да можех… — прозя се Бърнс.

Далас се промъкна през навалицата във фоайето и се спря до главния вход. Избра фотьойл, от който се виждаха и двата асансьора.

Чака дълго. Мина повече от час, преди да се появят отново гостите на индийския раджа. Дамата вървеше напред, елегантно облечена, русокоса, с големи светлосини очи, които чудесно завършваха тази хладна, но изтънчена красота… Бедрата й грациозно събираха и разпиляваха възхитените мъжки погледи.

Мъжът, който я придружаваше, беше висок, мургав, възпълен, но стъпваше леко и енергично. Меката посребрена коса придаваше благородство на лицето му, скъпите дрехи и достойнството му направиха впечатление дори на Далас, а той не се учудваше лесно.

Преминаха покрай Далас и излязоха през главния вход. Той се надигна и тръгна след тях. Излезе точно навреме, за да види как двамата влизат в огромна лимузина. Зад кормилото седеше тъмнокож шофьор в ливрея. Колата се отлепи от тротоара и потегли с такава бързина, че Далас се отказа от мисълта да ги настигне и проследи. Той си повтори номера й и махна на едно свободно такси.

— Главно полицейско управление — подхвърли на шофьора. — И си представете, че бързаме за място, където бушува пожар.

Три минути по-късно таксито спря пред огромното железобетонно здание на управлението. Докато плащаше на шофьора, Далас забеляза лейтенант Олин, който се измъкваше от една полицейска кола, и побърза да го настигне по каменните стъпала.

— Хей, Джордж, чакай, искам да те питам нещо. Имаш ли малко време за мен?

Олин го погледна намръщено.

— Потънал съм до гуша в работа, но, струва ми се, бих могъл да ти отделя една минутка. Хайде! — те тръгнаха заедно. — Чу ли за убийството на Джейн Брюс?

Далас зяпна срещу него. Олин бързо мина през входа, стигна до малката си канцелария, отвори вратата, влезе и се отпусна тежко зад писалището.

— Грабеж, и то пред очите на няколко от момчетата ми. Дявол ги взел глупаците! Слънчеви бани ли са правили, та не са го забелязали. Онзи е дигнал гривна с диаманти и смарагди, която струва най-малко пет хилядарки. Жената се развикала, а той я ударил с юмрук. Строшил й челюстта, а при падането тя на свой ред си строшила главата.