— Струва ми се, че твоето убийство са го лепнали на първа страница — отбеляза Далас.
— Страшен гаф ще стане — лицето на Олин се сгърчи. Добави още няколко думи по телефона, а после благодари. — Нищо нямаме за Кейл.
— Добре, благодаря ти — рече Далас. — Тая работа ще ме побърка. Довиждане, Джордж!
— Довиждане! — отвърна Олин и се намръщи. — Винаги идваш, когато съм затрупан с работа и не мога да ти отделя никакво време.
Далас махна с ръка, премина бързо през изхода и излезе на улицата. С такси отиде до редакцията на „Хералд“, промъкна се през навалицата до канцеларията на Хетли Фейвъл, почука и бутна вратата.
Фейвъл завеждаше онзи отдел на вестника, който просто наричаха „скандална хроника“. Работата му беше да знае всичко за всеки в този град, чиято банкова сметка се изписва с четирицифрено число.
Далас пристъпи неловко, виждайки малка червенокоса кукла в прегръдките на Фейвъл. Момичето скочи и засрамено се втурна през вратата.
Фейвъл, леко смутен, хладно поздрави Далас.
— Така ли се влиза в чужда къща? — запита той сърдито и се намести в креслото.
— Не предполагах — усмихна му се Далас. — Извиняван, следващия път ще стрелям с пистолет, преди да вляза.
— Не се занасяй! — отбеляза Фейвъл, изтривайки старателно червилото от лицето си. — Беше си напрашила окото.
— Ех! Да, да. Естествено. И на мен ми се е случвало по същия начин да помагам на някои момичета.
Далас се отпусна на края на стола и подавайки цигара на Фейвъл, започна:
— Дойдох за една информация.
Киселата усмивка от лицето на Фейвъл изчезна. Той мълчаливо запали цигара, облегна се назад и зачака.
— Знаеш ли нещо за човек на име Престън Кейл? — попита Далас.
Фейвъл го изгледа.
— Защо? Да не се е забъркал в някаква каша?
— Не… доколкото зная. Видях го с една руса кукла, а куклата ме интересува. Той често ли се забърква в разни истории?
— Не мога да си губя времето с теб, Далас. Трябва да редактирам материалите си — отвърна Фейвъл.
Фейвъл винаги страдаше от безпаричие. Далас знаеше това. Извади портфейла си, измъкна от него две десетачки и ги бутна към Фейвъл.
— Искам да купя пет минути от скъпоценното ти време. Кажи ми всичко, което знаеш за Кейл.
Фейвъл прибра спокойно парите.
— Не е особено много. Всъщност — разсеяно добави той, — що се отнася до червенокосата, си затваряй устата. Мъжът й е страшен ревнивец и ако само ме докопа…
— Остави тази червенокоса — прекъсна го нетърпеливо Далас. — По-добре ми разкажи нещо за Кейл.
— Пристигна преди няколко месеца от Сан Франциско. Купи си къща на булевард „Рузвелт“, но и досега не я е изплатил. Преди три години много добре играеше на борсата. Изглежда е натрупал парички и оттогава не се занимава с бизнес. Не зная с какво се занимава в момента, но пари май не му липсват, въпреки че ги пръска с широка ръка.
— А има ли често неприятности?
Фейвъл загаси цигарата и веднага запали втора.
— Как да ти кажа… По-скоро скандал, отколкото неприятност. Този човек сякаш никога няма да порасне и да поумнее. Девизът му е: вино, жени и ревниви мъже. Негов специалитет са омъжените жени. Досега са му стреляли няколко пъти. Един дори успя да го рани. Това малко го стресна, но, изглежда, урокът не беше достатъчен. Той попада в скандал така лесно, както ти се храниш. Пие много и като се напие, е непоносим. За годините си би трябвало да бъде по-внимателен, но явно не иска да знае за тези неща.
— А коя е русокосата, която мъкне със себе си?
— Ийв Джилис. Преди месец я изрови от „Фоли“ и я настани в апартамент на авеню „Роксбърг“. Но няма да трае дълго. Той е с принципи: консумираш — захвърляш. Тази обаче май ще измъкне от него и последния долар, преди да й покаже вратата.
— Преди около час посетиха раджата от Читабад — каза Далас замислено. — А след наученото от теб ми се струва, че Кейл и Джилис не са от хората, които един раджа би поканил на гости.
— Хм! Напълно си прав — рече заинтересуван Фейвъл. — А сигурен ли си, че той ги е поканил?
— Естествено. Видях с очите си как излизаха от апартамента му. Раджата ги придружаваше.
— Ти все още ли работиш над онзи случай с накитите?
— Ами да. Оттук идват главните приходи на Първис.
Фейвъл се замисли за миг, като барабанеше с пръсти по бюрото.
— Знаеш ли, тук може би има нещо и за теб — рече той накрая. — Чувах, че Кейл поддържа връзки с гангстерите. Нищо конкретно, но нали знаеш — слухове. Досега не съм попадал на доказателства. Голяма част от времето си Кейл прекарва в клуба „Фру-Фру“. Собственик е един дребен лъжец на име Ралф Рико. Той полека се издига и не бих се учудил, ако Кейл стои зад него. Добре би било да държите Рико под око.
Читать дальше