Дэвид Хосп - Адвокат за милиони

— Не е останало много от тилната кост на черепа му — коментира сержантът. — Изглежда са използвали специални куршуми. Доста нещо е изхвръкнало от задната част на главата му.

— Мизерна работа — отбеляза намръщено Стоун.

— Но ефективна — отвърна Санчес. — Някакви други увреждания по тялото?

Макафи поклати глава.

— Само главата. Докторът каза, че ще може да го потвърди, като извърши аутопсията.

— Нещо друго? Порезни рани, контузии?

— Само ръката. Изглежда е била извадена от раменната става. Може да е станало и при падането, когато са го гръмнали.

Санчес се наведе над трупа на Смит и остана така минута-две, запомняйки и най-малката подробност от местопрестъплението. Като се изключеха тялото и добре очертаната кървава локва под главата, мястото беше чисто и подредено. Инструментите бяха наредени в шкафа. Тя издърпа якето на убития и го опипа. В джобовете нямаше нищо. Имаше раменен кобур с пистолет.

— Добре — накрая каза Санчес. — Да видим Мърфи.

Макафи кимна.

— Главната атракция. Ако някой от двама ви има слаб стомах…

— Просто ни покажи трупа, сержант — прекъсна го Санчес.

Той замълча и ги поведе към бокса на механиците в най-задната част на сградата. Боксът не се виждаше от централното ремонтно помещение. Завиха зад ъгъла и Санчес чу как Стоун си пое дълбоко дъх.

Тялото на Мърфи беше там. Или поне това, което беше останало от него. Трудно беше да се каже със сигурност заради многобройните увреждания. Приличаше повече на стокилограмов къс говеждо месо в разкъсани дрехи, отколкото на онова, което тя преди помнеше като Вини Мърфи. Нямаше и място по тялото му, което да не беше подложено на насилие.

— Свети боже! — Подсвирна тихо той.

— Няма нищо свято в това — каза Санчес. — Обаче е впечатляващо произведение. — Тя бавно се доближи до тялото, внимаваше да не размести нищо на местопрестъплението. — Фотографираха ли го? — попита.

— Да, вече свършиха — отвърна сержантът. — Цялата тази страхотна сцена беше запечатана на кадър за поколенията.

— А сцената на престъплението?

— Свършиха всичко необходимо, за да може след това трупът да се изнесе. Отпечатъци, проби, отливки — всичко. Отново ще направят, когато изнесем тялото. Но според тях мястото е доста чисто. — Макафи й подхвърли кутия с латексови ръкавици. — Той е изцяло ваш сега.

Тя извади ръкавици и подаде кутията на Стоун, който стори същото. Двамата си нахлузиха ръкавиците и пристъпиха към трупа.

— Господи! — възкликна Стоун, когато погледна мястото, което преди е било лицето на Винс Мърфи. — С какво ли са го направили?

Санчес премълча.

— Не съм сигурен — обади се Макафи. — Може да са били вериги. Имаше няколко окачени в ъгъла и изглеждаше, че по тях има кръв. Криминалистите ги прибраха и много скоро ще разберем дали е така. Лекарят пък ще може да ни каже по абразията на кожата и плътта дали е от вериги.

Стоун бавно обиколи около трупа. Санчес го проследи с поглед. Беше ядосана, че я разсейва, но не каза нищо. В края на краищата той беше неин партньор, поне засега, и нямаше как да си спести присъствието му. Докато стоеше настрана и не й се пречкаше в краката, тя щеше да го изтърпи.

— По дяволите, те дори са одрали кожата на петите му — отбеляза той.

— Да — потвърди Макафи и с нокът изчисти парче храна, попаднало между зъбите му. После посочи към една кука на хидравличен кран, с която се вадеха и слагаха двигателите в колите. — Изглежда, през повечето време е бил завързан и окачен на това. По куката откриха парчета плат от ризата му.

— Но защо? — чудеше се Стоун.

— Това е въпросът за един милион долара — отговори Макафи. — Предполагам, че е ядосал някоя от мутрите от Севера или може би салвадорските банди от източната част. Кой знае, може дори да е бил някой от неговите.

— Докторът каза ли нещо за степента на уврежданията? — попита Санчес.

— Само че е абсолютно убеден, че причина за смъртта са изстрелите в главата. А външните увреждания са второстепенни. Може да има няколко счупени кости. Не може да каже какви са вътрешните увреждания, докато не го отвори. Единственото друго нещо, което се набива на очи, са китките му.

— Китките ли? — повтори Стоун.

— Вижте сами — каза Макафи.

Тялото беше обърнато на една страна, като двете китки бяха отдолу.

— Помогни ми да го обърна — каза Санчес на Стоун.

Двамата се наведоха. Тя здраво хвана рамото, а той вдигна краката. Трупът се беше вкочанил и затова лесно се обърна. Ръцете му изскочиха нагоре, щом бяха освободени от тежестта на торса.