Дэвид Хосп - Адвокат за милиони

Санчес се намръщи. Кожата на дланите беше призрачнобяла, а по средата им имаше по една тъмна дупка. Тя забеляза, че дланите са пробити.

— Докторът откри следи от завързване по китките — каза Макафи. — Явно са завързали ръцете му и са го простреляли през дланите.

— Защо? — попита Стоун.

— Кой го знае. Може да е само заради удоволствието.

— Падре Пио — тихо промълви Санчес.

— Падре Пио? — повтори партньорът й.

— Падре Пио — каза отново тя.

Стоун се обърна към Макафи:

— Знаеш ли какво означава „Падре Пио“?

Той поклати глава.

— Съжалявам, не съм мексиканец.

Стоун отново се обърна към Санчес:

— Какво означава „Падре Пио“?

— Означава, че трябва да внимаваш повече. — Тя се премести от другата страна на тялото. — Посланието?

Сержантът посочи отляво на главата:

— Там горе е. Никой не знае какво е. Не е свързано с бандите, поне това знаем. Никой не е виждал досега подобно нещо.

Тя се наведе отново. Беше там, макар и избледняло, след като кръвта беше засъхнала.

— „Бурята“. — Погледна към Стоун. — Ти си местният, знаеш ли какво означава?

Той поклати глава.

— Не ми говори нищо.

— Някой да има такъв прякор?

— Не съм чувал.

— Супер.

— Може да е само някой психопат, пристрастен към зрелищната драма.

Тя се изправи.

— Може. Определено е психопат. Но не мисля, че има нещо общо с драмата.

— Тогава какво е?

Тя свали ръкавиците и ги метна към Макафи.

— Ето това очаквам от теб да разбереш.

Стоун изкара колата към главното шосе. — Накъде да карам, шефе? — попита.

— Обратно в участъка — отвърна Санчес.

— Защо?

— Трябва да проверя нещо на компютъра. — Тя погледна през стъклото, докато минаваха покрай Конгресния център в Южен Бостън. Огромната му футуристична фасада се разпростря пред тях подобно на някакъв космически кораб от научнофантастичен филм.

— Да, идеята е добра. И аз също искам да потърся една информация. Може би говорим за едно и също нещо.

Тя се обърна и го изгледа.

— Съмнявам се — отвърна.

— Може и да не е. Е, има само един начин да разберем дали е така, нали? — Той подкара по шосето и колкото по-дълго мълчеше Санчес, толкова повече се засилваше чувството на неудовлетвореност у него. — Няма ли да обсъдим онова, което видяхме в сервиза? В края на краищата нали сме партньори и колеги?

Тя не отговори.

— Виж, знам, че съм нов, но как ще разбереш дали ставам за тази работа, ако дори не си правиш труда да разговаряш с мен?

— Добре — рече тя с предизвикателен тон. — Защо не ми опишеш сцената на местопрестъплението?

— Това някакъв тест ли е?

— Да, тест е.

— Така няма да стане. Не ми харесва да ме изпитваш като ученик.

— Твоя воля. — Тя отново потъна в мълчание.

Стоун продължи по пътя, но мислено си припомни детайлите на местопрестъплението. Беше решен да не й даде повод да се подиграе с него. „Със седемдесет и пет процента разкриваемост или не, за коя, по дяволите, се мисли тая?“

— Макафи не беше прав за едно нещо — накрая изрече той, стремейки се гласът му да звучи спокойно и непринудено.

Тя отново го погледна и не каза нищо.

— Който и да го е сторил, това не е само разчистване на сметките. Не е някакво си обикновено спречкване с момчетата от Севера или дори със салвадорците от МС-13.

— Какво те кара да мислиш така? — попита тя.

— Твърде грозно и брутално е. Ако бяха от съперничеща банда, щяха да действат по-чисто. Щяха да го очистят набързо и да се изметат. Два изстрела в главата — като при Бегс — или може би дори автоматен откос от движещ се автомобил. В никакъв случай не биха губили толкова време. А и ако МС-13 са искали да направят впечатление, щяха да използват мачете. Това е тяхната запазена марка.

Тя сви рамене, сякаш беше невъзможно да се потвърдят изказаните предположения.

— А и Мърфи е познавал убийците си.

— Откъде знаеш, че не е бил само един?

— Джони Бегс. Трябва да са били повече от един и със сигурност са познавали Мърфи. — Стоун забеляза как тя се наклони леко към него, след което той продължи: — Бегс беше бодигард на Мърфи. Занимаваше се с това от десет години насам. Неговата мисия в живота. Говореше се, че не бил много умен, но бил добър в работата си и предан до гроб. Няма начин някой да се приближи толкова до Мърфи, без Бегс да му окаже яростна съпротива. Освен ако, разбира се, не са го познавали. Освен това, който и да го е направил, е съумял по някакъв начин да накара Джони да отиде по собствена воля в ъгъла на гаража. Тялото не е било влачено — кръвта е изтекла под главата му, а и нямаше кървави следи — с една дума, умрял е там, където е паднал. Дори не е успял да извади пистолета от кобура, преди да го застрелят. Не мога да си представя Бегс да остави Мърфи сам и да отиде в онзи ъгъл с някого, когото не познава. А щом се е озовал там, Мърфи не е имал време да избяга, когато е чул изстрелите. Освен ако убийците не са били няколко. Така че имаме няколко извършители.