Дэвид Хосп - Адвокат за милиони

— Още не знам. Запознат съм само с неговата версия. Не знам докъде са стигнали ченгетата с разследването. Може да измислим нещо. Девън си мисли, че ако излезе, ще може да подразбере нещо и да го даде на прокурора. Може да получи пробация. — Той се замисли за секунда-две. — Но може би няма да стане.

— Звучи ми като доста прецакан случай — каза Козловски. — Защо ни е да се заемаме?

Фин въздъхна.

— Познавам го още от миналото ми, когато и аз бях заплетен в тези неща. Жал ми е за него. Как да му откажа?

— Лесно. Слагаш езика на горното небце, издишаш и казваш „Не-е-е“. Виждаш ли? — Фин не се усмихна на шегата и лицето на ексченгето бързо помръкна. — Не си се съгласил, нали?

— Не, казах му, че може би ще се наема. Но мисля да го сторя.

— Нали щяхме първо да го обсъдим тримата?

— Ето, обсъждам го. Както казах, жал ми е за човека. Искам да му помогна.

— На колко години е? — попита Лиса.

— Някъде на възраст между моята и тази на Коз.

— Толкова стар?

— Много благодаря — засегна се Козловски.

— Не исках да те обидя — каза Лиса. — Просто си мислех, че да си на тези години и да си престъпник сигурно е доста кофти.

— Всичко е кофти, когато си на тези години — отвърна Козловски.

— Не е същото — продължи тя. — Ако вие оплескате нещо, поне няма да ви тикнат в затвора.

— Така е. Ако оплескаме нещо, друг отива в затвора — съгласи се Фин. — Освен това не е ясно дали той е оплескал нещата. Било е уговорено предварително да обере магазина и по всичко личи, че някой го е издал на ченгетата. Може би някой е искал да го приберат на топло.

— Кой може да е? — попита детективът.

— Има няколко възможности. Казах на Девън, че може да проверим.

— Страхотно. Ще ни плати ли?

— Каза, че ще плати.

— Ще ни даде ли аванс? — попита Лиса.

Фин поклати глава.

— Каза, че парите му са в брой и че трябва първо да го пуснат, за да ни ги даде.

— Шегуваш ли се? — обади се отново Козловски. — Само не ми казвай, че си толкова наивен, та да му повярваш.

— Може и да казва истината.

— Не, не може и ти го знаеш. И каква е тази работа?

— Има дъщеря.

— И? Ако във фирмената ни политика влиза да обслужваме благотворително всеки, който има дете, не съм видял да го пише в рекламните ни брошури.

— Тя е на четиринайсет. Допреди година Девън дори не е знаел за нея. Майка й е боклук — оставила момичето до къщата на Девън и духнала. Сега ме моли да се погрижа за нея. Ако влезе в затвора, тя ще се озове в дом за сираци, което аз не искам да допусна.

— За бога, Фин — намеси се Лиса, — та ти дори не познаваш това момиче!

— Не, но познавам домовете за сираци. Живял съм в такива четиринайсет години. Повярвай ми, не е добро място. Ако мога да направя нещо, ще го направя.

Козловски невярващо поклати глава.

— Чак толкова ли, че да си готов да направиш без пари?

— Да, ако е необходимо. Какъв е проблемът? Пари ли не ти достигат? Сега печелиш два пъти повече отколкото като ченге. Страх те е, че няма да имаш достатъчно за разпродажбата на летни дрехи в „Уолмарт“ ли? — Фин хвърли поглед към Лиса. — А за теб знам, че не се притесняваш за пари.

— Не, не се притеснявам. Стига да не ни става навик.

— Добре, значи всички сме „за“? — попита той. — Ще му издействаме освобождаване под гаранция и после ще направим каквото можем. Ще го пишем „в интерес на обществото“, сиреч безплатно. А ако стане чудо и той ни плати…

— Няма да стане — заяви детективът.

— Добре, но ако все пак ни плати, тогава ще ни дойде като от небето. Ще има достатъчно дори да си купиш нов костюм. Може дори от естествен плат. Може да не е непромокаем като полиестера, но може и да ти хареса. Съгласни ли сте?

— Съгласна — отвърна Лиса.

— Добре, но не ми харесва — измърмори Козловски.

— Не разбирам защо толкова много мрънкате. На мен се пада най-трудната работа.

— В смисъл? — попита Лиса.

Адвокатът отпи от бирата.

— Казах му, че ще наглеждам дъщеря му.

— Какво си му казал? — извика помощничката му, толкова силно, че всички наоколо обърнаха погледи към тях.

— Чу ме. Ще взема дъщеря му при мен за няколко дни.

— Олеле, става все по-хубаво! — изсумтя Козловски.

— Какво искате от мен да направя? — попита Фин.

— Сега вече ми стана ясно — каза Лиса. — За теб това е като някакъв кръстоносен поход, нали? Затова искаш да се заемеш с този случай. Мислиш си, че ако успееш да я отървеш от дома, ще можеш да изкупиш вината си за глупостите, които си вършил, когато си бил на нейната възраст? Кога най-накрая ще поумнееш? Ти си адвокат на Девън, не негов роднина. Не е твоя работа.