Дэвид Хосп - Адвокат за милиони

— Някой те е изпял?

— Не виждам как иначе ще се случи. Нямаше аларма, не съм вдигал никакъв шум и наоколо нямаше жива душа. Някой ме е издал на ченгетата.

Фин се замисли.

— Кой друг знаеше?

— Задачата ми я даде Вини. Нали го знаеш Вини Мърфи? Той се издигна и аз често работя за него. Той обаче винаги е бил праволинеен и не виждам защо ще иска да ме хванат. Мисля, че не е той. Не знам кой друг може да е знаел. Ако бях сега на свобода, бързо щях да разбера. Тук в кафеза обаче нямам шанс.

Адвокатът кимна разбиращо.

— Поне за това мога да ти помогна. Мога да те изкарам оттук доста бързо.

— Наистина ли?

— Съдебното заседание за пускане под гаранция не трябва да е трудно. Прегледах делото ти: скоро не си имал никакви провинения и не си бил задържан. Окръжният прокурор ще пледира за висока парична гаранция, но съм сигурен, че ако се подходи както трябва, съдията ще вземе разумно решение.

— През последните години са ме арестували няколко пъти — каза скептично Девън. — А и стоката, с която ме хванаха, не е евтина.

Фин поклати глава.

— Не гаранцията ме тревожи. Проблемът е какво ще правим след това. Делото ти е обречено.

— Стига бе, не думай! Затова ми трябва чудотворец.

— Понякога и чудотворците губят делата, Девън. Ако не предложиш нещо в замяна на прокурора, за да се съгласи на споразумение, си прецакан. Мислиш ли, че можеш да се сдобиеш с важна информация, след като те освободят под гаранция? Нещо, което да изтъргуваме?

— Може би. Кога е заседанието за мярката?

Фин се почеса по брадичката. Не се беше бръснал сутринта и лицето му се беше покрило с тъмна четина.

— Още не знам, не е насрочено. Хванали са те в неделя, а днес е Ден на патриотите и съдилищата не работят. Утре ще те включат в графика, но предвид трите почивни дни ще се е натрупала работа и не очаквам да е преди сряда.

Девън поклати глава.

— Това не е добре. Колкото по-дълго стоя тук, толкова повече изстива следата на онзи, който ме е изпял. Ако искаш да имам нещо, с което да се пазарим с прокурора, трябва да ме измъкнеш оттук час по-скоро.

— Май прекалено много се осланяш на репутацията ми на чудотворец. Дори и аз не съм в състояние да променя графика на съда.

— Предполагам. — Девън наведе глава и нервно потропа с крак няколко пъти. После неочаквано предложи: — Кво ще кажеш ти да движиш нещата отвън? Нали знаеш — да поразпиташ тук-там, да подушиш?

— Аз не се занимавам с това — отвърна Фин.

— Хайде, моля ти се. Не те моля кой знае за какво. Само да зададеш няколко въпроса. Иначе може и никога да не разберем кой ме е издал на ченгетата.

Адвокатът се замисли. Идеята да си изцапа ръцете никак не му се нравеше. Беше оставил този занаят в миналото си.

— Взимам хонорар на час — отвърна накрая. — Едва ли ще искаш да плащаш толкова много.

— Аз може и да не искам, но щом трябва, ще платя. Отчаян съм и предпочитам да ти платя, отколкото да ме тикнат в затвора. Освен това нямаш ли някой частен детектив?

— Има един, но той е бивше ченге. Не е от онези, с които хора като Вини Мърфи ще искат да разговарят.

— Нищо, наеми го. Трябва ти смелчага и стрелец. Хора като Вини не си поплюват.

Фин отново обмисли предложението.

— Ще ти струва майка ти и баща ти.

— Знам. Ще ти платя. Нямам избор.

Фин го изгледа недоверчиво.

— И наистина имаш пари да ми платиш хонорара?

— Кълна се в господ, Фин. Щом ме измъкнеш оттук, ще ти платя всичко, което ти дължа до момента. Плюс солиден аванс за останалото. Кълна се в гроба на майка ми, по дяволите.

— Майка ти почина ли?

— Още не е, но е болна от рак. Не й остава много. Мамка му, Фин, трябва да ми помогнеш.

Адвокатът отново потърка брадичката си.

— Трябва да говоря с колегите си в кантората. Ако наистина си готов да плащаш, ще вземем да се поровим из квартала. Обаче не храни големи надежди. Не знам дали хората ми ще искат да се заемат с това, а дори и да се съгласят, не си представям как ще успеем да извъртим нещата в наша полза.

— Ти си добър, Фин — замислено произнесе Девън. — Дяволски си добър.

Адвокатът застана нащрек, понеже долови някаква пресметливост в тона му.

— Какво има? — попита.

— Какво да има?

— Не се занасяй с мен, Девън. Тръгнал си на краставичар краставици да продаваш. Тук има нещо друго.

— Понятие си нямам за какво говориш.

— Напротив, имаш.

Девън замълча за секунда.

— Добре де, искам да те помоля за още една услуга.

— Ама, разбира се!

— В моя апартамент има една жена. Малко се оплескаха нещата с нея.