Дэвид Хосп - Зодия убиец

Мъжът излезе от сградата малко след пладне. Изглеждаше по-млад, отколкото Коул очакваше. От досието му знаеше, че е на четирийсет и няколко години, но той очакваше да е състарен — бирен корем и оплешивяващо теме, прояден от молци пуловер. Щеше да му пасне по-добре. Вместо това мъжът изглеждаше млад и енергичен, с гъста кестенява коса и слабо стройно тяло. Коул слезе от колата и се приближи до него.

— Господин Олби?

Мъжът се спря и се обърна.

— Господин Джеймс Олби? — повтори Коул.

— Да.

— Вие ли сте директорът на Центъра по осиновяване в Спрингфийлд?

Мъжът неловко се усмихна и погледна към сградата.

— Аз съм.

Коул протегна ръка за поздрав.

— Аз съм Джо Уилсън. Бих искал да поговорим за няколко минути, ако имате време.

Олби пое ръката му.

— Всъщност съм тръгнал да обядвам.

Коул посочи към колата си.

— Мога да ви закарам. Няма да отнеме много време. Важно е.

— За какво става дума?

— За Шели Теско.

Олби кимна разбиращо.

— Познавам я. За документите по нейното осиновяване ли е?

— Да.

Докторът поклати глава.

— Казах й вече, че не мога да й дам никаква информация. Иска ми се да не беше така, но законът си е закон. Останах с впечатлението, че ме е разбрала.

— Сигурен съм, че е така — отвърна Коул. — И все пак бих искал да поговорим. Къде ще ходите на обяд?

— В „При Мартингано“ на Мейн Стрийт.

— Ще ви закарам дотам. Моля ви, качете се в колата.

Олби се отнесе с подозрение към предложението, но накрая тръгна към мерцедеса.

— Добре, но ви уверявам, че няма да ви кажа нищо по-различно от това, което вече казах на госпожа Теско. Не мога да ви дам никаква информация.

Коул се усмихна.

— Не знам. Ще видите, че мога да съм много по-убедителен от госпожа Теско.

— Отстранен ли съм от случая? — попита Лонг.

Капитан Таунсенд вдигна глава към тавана, сякаш за да потърси помощ оттам.

— Господи, ти май не разбираш. Говорим не за кой да е, а за шибан сенатор. Да оставим настрана, че е един от най-богатите хора в този щат. Не можеш просто така да влизаш в дома му и да му отправяш обвинения!

— Не съм му отправял никакви обвинения. Ти не отговори на въпроса ми: отстранен ли съм от случая?

— Не! Не си отстранен от скапания случай! Но отсега нататък ще ме държиш в течение на всичко, което правиш. И следващия път, когато решиш да разпиташ някой от ранга на Бюканън, ще го съгласуваш с мен, ясно ли е?

— Да не би вече да имам нужда от бавачка?

— Имаш нужда от свидетел, глупак! Хората на Бюканън ми подпалиха телефона вчера и тази сутрин се оплакаха на всеки в града, който би ги изслушал. Сега си на къса каишка. Ако се стигне до ситуация, в която твоята дума е срещу неговата, познай кой ще спечели и кой ще загуби. — Таунсенд потри челото си. — Кълна се в бог, Лонг, направо ме побъркваш. Сега разбра ли?

— Да, разбрах. Стига случаят да е още мой.

— Още е твой. Не знам защо толкова държиш на него. Знам само, че на мен не ми трябва. — Шефът сякаш щеше да получи инфаркт всеки момент. Пое си дълбоко въздух. — Тази зацепка с финансирането на кампанията ще доведе ли до разплитане на случая?

Детективът сви рамене.

— Не знам. Някак странно се преплитат служителите на Макдугъл и кампанията на сенатора. Онази Конър е звъняла и на Макдугъл, и на Бюканън, преди да я убият. Като събереш всичко това…

— И то не доказва нищо за убийството й. Може да е само съвпадение. Напълно е възможно в крайна сметка убиецът да е бил наркоман и убийството да е случайно. Тази версия звучи по-логично и смислено.

— Може и така да е. Има обаче още нещо. На местопрестъплението не бяха открити никакви отпечатъци.

— И с какво ни помага това?

— Ти не разбираш. На мястото нямаше никакви, повтарям, никакви отпечатъци. Нито дори отпечатъци на Елизабет Конър. Нито на който и да било друг. Мястото е било старателно почистено. Почистено професионално. По начин, по който наемници на Иймън Макдугъл биха го сторили.

— Още си мислиш за мъжа от фоторобота, така ли? Призрака? Обсебен си от мисълта, че си го видял пред блока на Конър.

— Каквото съм видял, видял съм. Имаш ли по-добро обяснение?

— Да. Че си въобразяваш разни неща. Това е по-добро обяснение, отколкото твърдението, че фантом отпреди две десетилетия е цъфнал отново и е очистил Елизабет Конър. Какво толкова е направила тя, че да наемат убиец за нея?

— Казах ти. Знаела е неща, които е можела да използва срещу силните на деня.

— Значи сега ще наблегнем на предизборното финансиране?