Дэвид Хосп - Зодия убиец

Долови движение в стаята вдясно от стълбищната площадка на втория етаж. В дъното на дълъг коридор светеше лампа и се чуваше прелистване на страници или шумолене на хартия. Коул се насочи наляво, като провери всички останали стаи на етажа. После тръгна към светлината.

През процепа между рамката и вратата видя сенатора да преглежда някакви документи на бюрото. Светлината идваше от настолната лампа на бюрото. Сенаторът беше с гръб към Коул, щорите на прозорците бяха спуснати.

Коул извади пистолета. В този миг Бюканън започна да се обръща. Убиецът се скри зад вратата отново и се ослуша. Чу как Бюканън стана и дървеният стол изскърца. Тръгна из стаята. Включи друга лампа, този път по-силна. Миг по-късно Коул чу характерното тропане на тоалетна чиния.

Бързо влезе вътре. Вратата на тоалетната беше отворена. Бюканън стоеше пред тоалетната чиния с ръце под кръста. Косата му беше разрошена, нямаше и спомен от пригладената прическа.

Коул тръгна към тоалетната и вдигна оръжието, така че върхът на заглушителя се опря в основата на черепа на жертвата. Бюканън застина, гърбът му се стегна от напрежение.

— Господин Коул, предполагам — каза сенаторът, без да се обръща.

— Не мърдай.

— Не бих си го и помислил. Ще имате ли нещо против, ако си закопчая панталона?

— Да.

Бюканън си пое дълбоко въздух. Сякаш малко дете изпитваше търпението му и сега той се мъчеше да запази самообладание, за да се оправи с него.

— Няма значение колко ви плащат, аз ще платя повече — каза сенаторът. — Много повече.

Коул се вбеси, но не го показа. Само притисна по-силно дулото към врата на мъжа и го принуди да наведе главата си.

— Кой каза, че ми плащат?

Нещо в стойката на Бюканън се промени и Коул го усети. Той беше от хората, свикнали да решават всякакви проблеми, да преодоляват всякакви неприятности с пари и с връзки. За първи път в живота си Джеймс Бюканън осъзнаваше, че е попаднал в ситуация, която беше неподвластна на неговия контрол.

— Моля ви — каза с леко треперещ глас. За първи път у него пролича слабост. — Моля ви, можем да го обсъдим.

Коул отслаби натиска.

— Можем — съгласи се. — Аз ще говоря, а ти ще ме слушаш. Ще говорим, докато ти не разбереш какво си направил, докато не разбереш защо съм дошъл тук. После, когато свършим с разговорите, аз ще те убия. — Наведе се до ухото му и тихо добави: — Исках да го знаеш, преди да сме започнали.

В седем часа телефонът на бюрото на Лонг иззвъня. Той беше седнал в стола си, подпрял глава с ръце, и преглеждаше записките си от разследването. Расин седеше на стола до бюрото. Отделът тъкмо се пробуждаше и хората започваха да идват на работа, но все още беше тихо. Затова телефонът стресна и двама им.

Лонг вдигна слушалката.

— Детектив Лонг… Сигурен ли си? Добре, благодаря ти, Джо. Благодаря ти за добрата работа. — Лонг затвори. Расин го погледна с вдигнати вежди. — От лабораторията — каза той. — Пробите съвпадат. Бюканън е баща на Скот Фин.

Тя подсвирна тихо.

— Фин беше прав.

Той кимна.

— Да, така е.

— И какви ще са последиците?

— Не знам.

Телефонът на бюрото звънна отново. Лонг погледна изненадано към апарата и вдигна.

— Ало?

— Лонг ли е на телефона? — попита някой от другата страна на линията. Гласът се чуваше доста тихо, вероятно беше мобилен телефон със слабо покритие на сигнала. Околните шумове заглушаваха гласа.

— Да, Лонг е.

— Обажда се детектив Ънгър от Челси. Дочух, че работите по някакъв случай, в който е замесен Иймън Макдугъл. Вярно ли е?

— Вярно е. Снощи бях в Чарлстън, след като синът му Кевин беше очистен. Може да се наложи да го държите изкъсо известно време.

— Да, ами… това няма да е необходимо. Няма къде да избяга вече.

— Какво искате да кажете?

— Някой вече се е погрижил за Макдугъл миналата нощ, може би рано тази сутрин. Трима от хората му също са убити тук, в офиса му. По дяволите, тук е имало цяло клане.

Лонг не знаеше какво да отговори.

— Знаете ли кой го е направил?

— Още не. Понеже разбрах, че вие работите по случая с Макдугъл, надявах се да споделите с мен вашите версии за случилото се.

Детективът се замисли.

— Може би — каза, — но първо трябва да проверя нещо. Става ли?

— Както кажете. Аз няма къде да се дяна, нито Макдугъл. Само ще ви помоля да се свържете с мен при първа възможност. Много бихме искали да разкрием това убийство. Не е никак добре, когато подобни гадости се случват в района ти, а ти си с вързани ръце и не знаеш кого да арестуваш. Не че имам нещо против смъртта на Макдугъл. Едно главоболие по-малко. За бога, част от мен още иска да намери човека, който го е сторил, и да му благодари.