Дэвид Хосп - Зодия убиец

Остави фотографиите на мястото им. Щеше да има достатъчно време да ги гледа. Щеше да има достатъчно време да се изправи пред миналото си, след като изчезнеше оттук. Но в момента беше необходимо да се концентрира върху задачата.

Ранното утро беше идеално за удар — няколко часа преди изгрев-слънце. По това време щеше да има най-добри шансове да проникне незабелязано в къщата. Щом се озовеше вътре, щеше да намери начин да спипа жертвата насаме. Трябваше му време. Трябваше да му обясни ясно как стоят нещата. А това изискваше уединение с жертвата.

След като опакова куфара и се облече, той почисти жилището си — почисти го така, както беше чистил хиляди помещения през продължителната си кариера. Щяха да дойдат да го търсят. Полицията, федералните. Хората на Макдугъл. Други. По-добре беше да не им оставя никакви следи и да не им помага по никакъв начин.

Щом свърши, той огледа апартамента си. Помъчи се да си спомни колко време е живял тук, но не можа. Десет, може би петнайсет години. За някои цяла вечност. За него — миг от живота.

Изключи лампата и заключи вратата. Нямаше да се връща тук. Никога.

— Опитай се да поспиш — каза Фин.

Сали го погледна. Беше седнала на канапето в хола, свила колене до брадичката си.

— Шегуваш ли се?

— Поне опитай.

Лиса и Козловски седяха на високите табуретки при кухненския плот. Бяха дошли веднага щом Фин им се обади и им разказа за случилото се.

— Остави я — каза Лиса.

Фин стоеше прав и се обърна към нея, за миг готов да спори. Но нямаше сили. Само кимна и отпусна рамене.

— Поне сега знаеш — добави секретарката му. — И това е нещо.

— Нищо не знам.

— Знаеш кой е убил майка ти. Нали за това беше всичко?

Той поклати глава.

— Не знам кой я е убил.

— Мъжът от уличката. Нали така ти е казал.

— Той е бил само изпълнителят. Не знам кой му е възложил да го стори. Бюканън, може би Иймън. Може би и двамата. Макар и той да е бил физическият извършител, някой друг е дърпал конците. Трябва да разбера кой.

— Ти си луд — отвърна Лиса. — По-добре се откажи.

— Да се откажа? Кевин Макдугъл се опита да ме убие. Опита се да убие Сали. Някакъв тип му пръсна главата. Според теб е без значение защо го е направил?

— Точно така. Не мисля, че това има значение. В момента единственото, което е от значение за мен, е, че ти и Сали сте живи. Не знам защо онзи ви е пуснал да си вървите, но следващия път може и да нямате същия късмет. — Лиса повиши тон и бебето в люлката се размърда. Тя се протегна и го погали по главичката, след което понижи глас: — Трябва да се съсредоточиш върху важните неща.

— Това е важно — намеси се Сали.

Тримата възрастни се вторачиха едновременно в нея.

— Важно е, защото не искам да се страхувам до края на живота си. Единственото, което научих от мястото, където израснах, е, че подобна мръсотия не отминава просто така. Щом някой се е опитал да ме убие веднъж, ще го стори отново. По-лесно е да реагираш, когато виждаш юмрука на противника. Ако Фин се откаже сега, те отново ще се върнат. Може би не тази седмица, но някой друг път.

Настъпи мълчание. Дъждът барабанеше безжалостно по стъклата на прозорците. Бебето тихо избърбори.

— Ти какво мислиш? — обърна се Фин към Козловски.

— Ако ще караш докрай, моят съвет е да не се захващаш с Иймън. Синът му беше убит. Стой настрана от него. Няма да те посрещне с отворени обятия, а ти няма да можеш да получиш информация от него.

— Добро предположение.

— Остава само Бюканън.

— Той също отчаяно иска да ме накара да се откажа. Цъфна тук с няколко души от охраната си. Трябва да е доста важно за него, за да се реши на подобно нещо. Освен това ясно ми даде да разбера, че няма намерение да ми дава каквато и да било информация. Никога няма да признае, че ми е баща, дори и в действителност да е така.

— Не е необходимо да си признава. В полицията в момента провеждат ДНК тестове и ще могат да определят със сигурност дали ти е баща. От него искай да ти каже какво се е случило с майка ти. Необходимо е да разберем дали той има нещо общо с това.

— И мислиш, че просто ей така ще ми сподели?

— Може би. Ако го убедиш, че няма да отидеш при ченгетата. — Козловски го погледна изкосо. — Нека те попитам нещо. Какво ще направиш, ако се окаже, че той ти е баща и той е наредил да убият майка ти? Ще го предадеш ли на полицията?

Въпросът свари Фин неподготвен.

— Не знам — отвърна. — Не съм мислил толкова напред във времето.