Майк Лосон - Рискове на играта

— Ако Комисията знае, че е възможно тези мъже да са го направили, тогава защо не…

— Комисията не може да докаже нищо незаконно, госпожо Махоуни, но както вече ви казах, това няма значение. То само показва колко умни са тези хора. Ще изискаме със заповед финансовите им досиета, а тях ще призовем да свидетелстват пред съда. Ще призовем и „Пи Ен Си Файненшъл“, за да докажем, че финансите на Претър и Кембъл са свързани чрез попечителския фонд на госпожа Кембъл. Тоест ще покажем, че Кембъл, който работи за „Рестън Тек“, и господин Претър, един много умен инвеститор, са свързани.

— Можете да ги призовете — отбеляза Демарко, — но трябва да разберете, че не открих нищо, което да ги свързва с Моли. Те просто ми се струват… ами странни.

— Именно! — възкликна Кейн, като че ли Демарко е изтъкнал негов довод. — Ще призовем тези тримата да свидетелстват, ще ги разпитваме за богатството им и за успешните им сделки на борсата и ще изтъкнем, че и Кембъл като Моли е работил в „Рестън Тек“ по времето, когато е забелязана незаконната търговия с вътрешна информация.

— Но ако не можете да докажете, че тези хора са вършили нещо незаконно… — поде Мери Пат.

— Те ни осигуряват правдоподобна алтернатива, госпожо Махоуни — поясни Кейн и нетърпението му пролича мъничко. — Трябва да дам на съдебните заседатели нещо друго, над което да се замислят — друг заподозрян освен Моли, някой, който има осемнайсетметрова яхта като господин Макграт или къща за два милиона като господин Кембъл. Съдебните заседатели не харесват хора с къщи за два милиона, особено ако самите те не притежават такива.

— Разбирам всичко това — каза Мери Пат, — обаче ако тези хора са невинни, бихте могли неоснователно да опетните репутацията им.

Кейн сви рамене и посланието му беше ясно: Моли беше клиентката му, а какво ще се случи на Кембъл и приятелчетата му, не беше негов проблем.

— Добре — потри ръце Кейн в заключение, — ще продължим да работим усърдно. Поискахме време, за да подадем исканията си и да прегледаме материалите, които сме изискали със съдебна заповед. И понеже графикът на съда е много пълен, не очаквам да се насрочи процес поне още шест месеца, ако изобщо стигнем дотам.

— Обаче Моли е временно отстранена от работа — изтъкна Мери Пат.

— Но заплатата й не е спряна — отбеляза Кейн.

— Въпреки това изглежда, сякаш е виновна. Това ще попречи на кариерата й.

— Съжалявам, госпожо Махоуни — каза Кейн, — но не мога да направя нищо във връзка с отстраняването на Моли от работа. Обаче, след като наказателното дело бъде решено в нейна полза, ще може да съдим „Рестън Тек“ или КЦКФБ за причинени щети. На Моли може никога повече да не й се наложи да работи.

— О, не, не искам това — притесни се Мери Пат, — просто ми се ще да приключим с цялата история.

Кейн отново сви леко рамене, което би могло да означава какво ли не.

— Е, винаги можем да обсъдим това по-късно — каза той.

Докато Мери Пат и Демарко си тръгваха от кантората на Кейн, тя каза:

— Трябва да намериш Моли, Джо. Нещо не е както трябва. Тя трябваше да дойде.

— Ще я намеря — обеща й Демарко.

— И тази история с кредитните карти, Джо. Имаш ли представа за какво става дума?

— Знам само, че Моли дължи много пари, но не знам защо.

— Колко?

Демарко се поколеба. Не беше обсъждал положението с кредитните карти на Моли дори с Махоуни.

— Около сто хиляди долара.

— Мили боже!

Камион на пожарната и полицейска кола бяха преградили улицата близо до сградата, където живееше Моли, затова Демарко паркира през една пресечка. Докато крачеше към апартамента на Моли, на отсрещната страна на улицата видя изгоряла кола, каквато можеш да видиш по улиците на Багдад. Лампите на колите със специален режим не светеха и запаленият автомобил вече не гореше — пожарникарите го бяха полели целия и водата се стичаше към шахтите на уличната канализация. Обаче явно инцидентът беше станал неотдавна, защото наблизо още се мотаеха неколцина зяпачи.

Докато вървеше към входа на сградата на Моли, Демарко попита млада жена с бебешка количка какво се е случило.

— Някой взривил кола — отговори тя.

— Взривил ли? — учуди се Демарко.

— Със запалителна бомба. — Жената посочи към ниска латиноамериканка на около шейсет години, която разговаряше с едно от ченгетата. — Госпожа Гомес видяла извършителя. Зяпала през прозореца както обикновено и видяла едно хлапе да хвърля нещо в колата. То избухнало, така твърди тя, после момчето хукнало като същински Карл Луис. Просто не разбирам какво им става на хората напоследък.