Майк Лосон - Рискове на играта

— Не е незаконно да прегледаш случаите й и със сигурност имаш право като началник — увери го Демарко.

— Обаче е незаконно да издам информация на адвокатите на Моли Махоуни.

— Ранди, никой няма да разбере, че сме разговаряли.

— Дано да е така — изохка Сойър.

— Е, какво откри? — попита Демарко.

Омръзна му да се крие зад бетонната колона, все едно двамата бяха дошли за едно бързо чукане.

— Кайзър е проверявала финансите на Дъглас Кембъл преди пет-шест години. Проверила е почти всички в „Рестън Тек“, но Кембъл е попаднал в списъка й, защото е сметнала, че той се простира извън чергата си.

— Сметнала значи?

— Да. Но после установила, че госпожа Кембъл има попечителски фонд, основан от покойния й баща, а управителят на фонда се справял превъзходно. Кайзър не разполагаше с всички цифри в папката си, но съдейки по бележките й, годишните приходи от фонда повече от два пъти надвишават заплатата на Кембъл.

— Кой управлява фонда?

— Кой, да му се не види? Някаква местна банка. А, ето. „Ригс“.

— Значи, след като разбрала за фонда, тя престанала да се занимава с Кембъл?

— Така изглежда. Другото важно за Кембъл е, че той е служител, не е учен и не е инженер, затова не е свързан с изследователската дейност на „Рестън“ съвместно с други фирми. Така че, ако „Рестън“ са осъществили сериозен пробив, благодарение на който нечии акции ще изхвърчат до небето, не съм сигурен, че той изобщо ще участва.

Демарко си помисли, че вероятно Сойър греши по този въпрос. Според Моли Кембъл беше социално животно и непрекъснато канеше гости в морската си вила. А едно нещо Демарко знаеше със сигурност — хората говорят. Винаги говорят. Демарко си представяше как Кембъл си бъбри с инженери и изпълнителни директори на компании, как неусетно измъква от тях сведения, а в наше време, когато всичко се съхранява в компютри, той може и да беше намерил достъп до базата данни, съдържаща нужната му информация.

Така че Кембъл може и да не беше инженер, но сигурно беше достатъчно умен, за да се вслушва в корпоративните клюки и да се досеща какви големи сделки чакат реда си.

Само че Демарко не си направи труда да сподели тези размисли с Ранди Сойър.

— А що се отнася до този тип Претър — каза Сойър, — Кайзър има папка и за него. Дебела. Помниш ли, като ти казах, че преди двайсетина години отново разследвахме „Рестън Тек“ за търговия с вътрешна информация относно водопречиствателните станции и как един инвеститор спечелил около пет милиона долара? Е, въпросният инвеститор е Ричард Претър. Така и не доказахме той да има връзка с някого от „Рестън Тек“ или да е извършил нещо незаконно.

— Поднасяш ме! Как така не сте успели да го свържете с никой от „Рестън“? Той е учил във Вирджинския университет заедно с Кембъл и двамата са замесени в онзи случай с хлапето, паднало от прозореца на спалнята.

— Знам това сега, но само благодарение на теб — каза Сойър. — Няма данни Претър да е свързан със смъртта на хлапето. Ти сам ми го каза. Каза също, че си го разбрал чак след като си говорил с онзи полицай от Шарлотсвил. Пък и Претър всъщност не е завършил Вирджинския университет. Напуснал няколко месеца след смъртта на онова момче и завършил „Джордж Мейсън“. Така че, ако човек преглежда само обичайните бази данни — финанси, данъчни декларации, криминално досие, — няма да открие връзка между Претър и Кембъл. Кайзър дори си издейства съдебна заповед за телефонните му разговори, а съм сигурен, че ако Кембъл и Претър някога са разговаряли, тя щеше да разбере и да го отбележи някъде в папките.

Демарко си спомни думите на Моли, че Кембъл използвал предплатена карта, когато го чула да говори с някой от кабинета си. Запита се дали това е причината да няма сведения за разговори между Кембъл и Претър.

— Ами във връзка с другите случаи на търговия с вътрешна информация? — попита Демарко. — Бронежилетките и онези електромоторчета за самолетите? Проверихте ли Претър?

— Кайзър го провери. Но както вече ти казах, не успяхме да разберем кой е купил акциите, затова не можахме да докажем дали е Претър или някой друг. Знам само, че тя го разследва много време.

— Откъде знаеш? — попита Демарко, но Сойър беше чул някъде в паркинга да се затръшва врата на автомобил и се завъртя като зъбат двойник на Линда Блеър от „Екзорсистът“. — Ранди, откъде знаеш, че го е проверявала дълго?

— Проследи много документи, прегледа данните за десетки сделки. Личи си по бележките й. Но както ти казах, не откри нищо. Той или е чист, или е умник, а трябва да си адски умен, за да скриеш нещо от Кайзър.