Майк Лосон - Рискове на играта

Махоуни кимна.

— Да, схванах. Дени ще каже каквото му наредите.

— Точно така. Дени, който между другото има и криминално досие, е склонен да лежи в затвора заради престъплението на дъщеря ви или пък ще свидетелства, че дъщеря ви му е била съучастник. При първия сценарий дъщеря ви ще отърве присъдата, а при втория двамата с Дени ще отидат в затвора, обаче Дени ще получи намалена присъда, защото е издал Моли, която не е случаен човек.

— Какво искате?

— Първо си искам моя половин милион плюс парите, които Моли дължи на казиното. Общо шестстотин хиляди долара. Второ, искам американското правителство да отпусне сто милиона долара за един конкретен строителен проект тук, в Атлантик Сити.

— Строителен проект ли? За какво говорите, по дяволите?

Тед му обясни за новия конгресен център и как изпълняващият длъжността губернатор на Ню Джърси се е заинатил и настоява за допълнително финансиране от федералния бюджет.

— Доколкото разбрах от разговора си с Престън Уитман — отбеляза Тед, — от вас се иска само да добавите финансирането като допълнителна клауза към някой законопроект, което според Престън можете да направите, стига да решите.

Махоуни помълча няколко секунди. Искаше му се да хвърли Тед от прозореца и да гледа как мозъкът му се размазва на крайбрежната алея. Но не го направи. Вместо това се надигна от стола си и каза:

— Трябва ми малко време да помисля.

— Опасявам се, че не мога да ви го дам, сър. Искам отговор веднага.

— Добре тогава, ще дам отговор — каза Махоуни. — Целуни ме отзад.

Махоуни се нуждаеше от питие, но за нищо на света нямаше да пие при Тед. Той излезе от „Атлантик Палъс“ и се запъти към следващото казино по алеята, което означаваше да повърви около осемстотин метра.

Беше само единайсет часа преди обед и вътре не беше много пълно, но ротативките вече тракаха оглушително и противно. Махоуни намери салон със сцена по средата, където вечер сигурно имаше някакво безплатно представление. Сега сцената беше тъмна. В салона имаше само двама посетители — мъж и жена, седнали на отделни маси, които имаха вид на хора, играли хазарт цяла нощ и изгубили. Бяха вперили поглед в питиетата си, а израженията им подсказваха, че са изгубили повече, отколкото могат да си позволят, и нямат представа какво ще правят. Проклети глупави пристрастени комарджии! А изглежда, дъщеря му беше като тях. Представи си как Моли също е седяла тук, точно като тези двама загубеняци.

Махоуни си поръча бърбън на бармана и се настани на масичка с големината на фризби. Не се тревожеше, че е отказал на Тед — той нямаше да предприеме нищо прибързано. Не, щеше да даде на Махоуни ден-два да премисли нещата и щеше лично да се свърже с него или да изпрати Престън Уитман. Проблемът беше, че Махоуни нямаше никаква представа как да постъпи.

Само че, ако не предприемеше нещо, край с Моли. Или щеше да отиде в затвора за престъпление, което той вече знаеше, че е извършила, или щеше да се наложи той да плати на Тед Алън шестстотин хиляди долара. А ги нямаше. Освен това трябваше да поеме съдебните разходи на Моли, което си беше още сто хиляди. И накрая, като че ли вече си нямаше достатъчно грижи, трябваше да уреди приемането на закон, с който щатът Ню Джърси да получи сто милиона долара. Странно, но стоте милиона бяха най-малкият му проблем.

Сто милиона долара изглеждат много пари, обаче в контекста на федералните разходи са само една капка. Или половин. Смяташе, че ще успее да прикрепи тази сума към някой законопроект, обаче откъде щеше да намери седемстотин хиляди долара…

Тук ставаше нещо друго. Ясно беше, че Тед е пуснал в действие някаква схема, от която очаква да направи много пари, ако този конгресен център бъде построен, а шестстотинте хиляди долара щяха да му бъдат нещо като джобни за операция с мащабите на „Атлантик Палъс“. Казиното можеше да изгуби тази сума само за една нощ, ако на някой тъпак на масите му провърви. Да, Тед би трябвало просто да опрости на Махоуни парите в замяна на неговото влияние. Тогава защо не го направи? Тед Алън можеше да се окаже просто алчен негодник, но Махоуни се съмняваше. Не, тук ставаше нещо друго, нещо, което пропускаше.

Едно обаче не пропусна: Тед разполагаше със солидни връзки. Или поне така си мислеше. Образован, богат, с дипломи на стената. Тед не казваше „мамка му това“, „мамка му онова“ във всяко изречение и не говореше на диалект, обаче нямаше никакво съмнение, че е мафиот. Отначало Махоуни бе решил, че Тед е просто мошеник, който се стреми да припечели нещо набързо, обаче когато онзи бияч Гюс домъкна в стаята клетника Дени Рийд… Е, тогава Тед се издаде. Очевидно беше заплашил Дени, че ако не обещае да отиде в затвора вместо Моли, ще се озове на дъното на Атлантическия океан.