Майк Лосон - Рискове на играта

— Как по-точно? — На Махоуни му идеше да зашлеви този тип.

— Когато ми съобщи, че не може да плати дължимите сто хиляди, аз я уведомих, че ще обсъдя положението с вас, при което тя ми отправи предложение.

— Предложение ли?

— Да. Каза ми, че разполага с информация за определени акции — акции на компания, производител на акумулатори — и че ако й заема още малко пари, ще си върна всичко, което ми дължи.

О, боже!

— Моли е интелигентна и образована жена — продължи Тед — и ми представи нещата много убедително. Носеше схеми, статистически данни, такива неща. — Той хвърли поглед към университетските дипломи на стената, за да покаже на Махоуни, че е човек, способен да оцени едно добре обосновано делово предложение. — Беше много убедителна и аз се впечатлих. Моли смяташе, че цената на акциите ще се покачи с двайсет до трийсет процента. Което е доста. Затова й заех двеста и петдесет хиляди долара, които тя да инвестира и да плати дълга си. Дадох й още двеста и петдесет хиляди, които да инвестира от името на казиното. Двайсет процента от двеста и петдесет хиляди долара не са лоша печалба за един ден работа.

— Искате да кажете, че съзнателно сте подмамили дъщеря ми към незаконна търговия с вътрешна информация.

Тед сви рамене.

— Не съм адвокат, господин Махоуни, не знаех, че дъщеря ви ще върши нещо незаконно.

— Глупости — сряза го Махоуни.

Ако планът на Моли беше проработил, Тед щеше в бъдеще да я използва отново и отново по същия начин. Никога нямаше да я пусне от въдицата.

— Както и да е — каза Тед, — в момента имам проблем. Моят половин милион е замразен от правителството, а си го искам обратно.

— Кофти работа — каза Махоуни.

Вече бе забелязал, че Тед не обелва и дума за опрощаването на дълговете на Моли и възможността да й отпусне нисколихвен заем, за които му беше говорил Престън Уитман.

— Другият ми проблем — продължи Тед, все едно Махоуни не е казал нищо — е вероятността в даден момент Моли да реши да ме обвини за престъплението, за което е арестувана. И точно затова реших, че не е зле с вас да си поговорим. Искам да се уверя, че не само Моли, но и вие разбирате колко сериозни последици може да има подобна постъпка от нейна страна. Първо, проблемът на Моли с хазарта ще стане публично достояние, но това ще е най-дребната й грижа.

— Да не би да заплашвате…

— Разберете, господин Махоуни, тя няма как да докаже, че съм й дал парите. Те бяха преведени на нейната сметка от мой покоен колега, но не могат да бъдат проследени до него, още по-малко до мен. Обаче… Е, струва ми се, че е най-добре да илюстрирам следващия си довод с малка демонстрация.

— Каква демонстрация? — попита Махоуни. Какво възнамеряваше този тип, по дяволите? Да му показва презентация на „Пауър Пойнт“ ли?

Тед натисна едно копче на телефона си и нареди:

— Кажи на Гюс да доведе господин Рийд.

След малко в кабинета на Тед влязоха двама мъже. Единият беше широкоплещест бияч със зле ушит костюм и бели каубойски ботуши. Другият беше петдесетинагодишен и доста мършав, особено редом до другия тип. Слабичкият явно беше уплашен до смърт.

— Това е Дени Рийд — представи го Тед на Махоуни. — Този, дето изглежда така, сякаш всеки момент ще повърне на килима ми. Гюс, ако Дени повърне, искам да му натриеш носа в килима.

Биячът само пукна балонче с дъвката в устата си. Прозвуча, сякаш някой стреля в стаята.

— А сега ни кажи, Дени, ти ли внесе петстотин хиляди долара в банковата сметка на Моли Махоуни?

Рийд се поколеба за секунда и отговори:

— Да.

Махоуни забеляза, че гласът на Рийд е леко дрезгав, сякаш нещо не е наред с гърлото му. Или пък хриптеше от страх.

— Дени, склонен ли си да признаеш, че си вложил тези пари в сметката й без нейно знание и че след това с тях си купил известен брой акции? — попита Тед.

— Да — потвърди Рийд.

— А склонен ли си да свидетелстваш, че Моли Махоуни няма нищо общо с тази незаконна сделка и че човек, чието име не желаеш да разкриеш, ти е подсказал за акциите?

— Да — отговори Рийд.

— Много добре, Дени — похвали го Тед. — Нека сега те попитам следното: склонен ли си също така да признаеш, че Моли ти е казала за акциите и че двамата сте се наговорили да ги купите?

— Да — отвърна Рийд.

— Прекрасно, Дени. Всеки път отговаряш правилно. Гюс, отведи Дени в стаята му.

След като двамата мъже излязоха от кабинета му, Тед попита:

— Схванахте ли целта на тази демонстрация, господин конгресмен?