Майк Лосон - Рискове на играта

— И казваш, че казиното е свързано с някакъв мафиот във Филаделфия, така ли?

— Да, Албърт Кастиля.

— Ти как научи за него?

— Говорих с един човек в Бюрото. Той ми каза, че като дете Тед Алън работел за Кастиля във Вегас, а Кастиля си го харесал и го изпратил в колеж. Според ФБР колежанско юпи с хубава външност би било идеална фасада за Кастиля, който иначе никога не би получил разрешително за хазарт. Тед обаче би могъл. В крайна сметка казиното „Атлантик Палъс“ вероятно пере пари на мафията, но няма доказателства. А Тед Алън най-вероятно работи за Кастиля, обаче и затова няма доказателства.

— Е, захарче — каза Барбара Джейн, — на журналистите не им трябват доказателства, знаеш го.

— И какво от това? С какво информацията, че Тед Алън е свързан с мафията, ще навреди на Махоуни?

— Скъпи, скъпи, трябва да се научиш да мислиш нестандартно.

Феърчайлд мразеше този израз.

— Как нестандартно? Какви ги говориш…

— А ако казиното опрости дълга на Моли Махоуни?

— Моля? — отново възкликна Феърчайлд. Тя ужасно го объркваше.

— Не знам за теб, но аз вече си представям заглавието във вестниците, скъпи: Контролирано от мафията казино опрощава дълга на дъщерята на Махоуни. А подзаглавието, или както там се нарича, ще гласи: Има ли Махоуни връзки с мафията?

— Но защо казиното ще опрощава…

— Нали каза, че този Тед иска федерални пари за някакъв проект?

— Аха.

— Значи, дори ако Махоуни не успее да прикрепи допълнителен член към някой проектозакон, трябва само да намериш някой, готов да заяви, че Махоуни има подобни намерения.

— Още не разбирам…

— Не си ли представяш следващото заглавие? Контролирано от мафията казино отписва дълга на дъщерята на Махоуни срещу федерално финансиране. Е, май е длъжко за заглавие, но схващаш идеята, нали? Подобно изявление в пресата току-виж изхвърлило големия му задник от Камарата.

— Но защо Тед Алън ще отписва дълговете на момичето? — продължаваше да недоумява Феърчайлд.

— Разбира се, че няма да ги зачеркне. Но ако някой му даде сто хиляди и може би малко отгоре като… възнаграждение за услугата, той вероятно ще е склонен да твърди, че точно това е направил. — И преди Феърчайлд да успее да изтърси още нещо, Барбара размърда пръсти и се изкиска: — Ще се пръсна от смях! „Всъщност не съм сервитьорка“.

— Съжалявам, Демарко, обаче няма друг свободен час преди август.

— Август! Но това е след четири месеца! А зъбът ми… Вижте, не се шегувам, направо умирам от болка.

— Съжалявам.

— Ядосана сте, защото си тръгнах.

— Не съм…

— Знаете, че работя за Конгреса. Не мога да ви кажа защо трябваше да си тръгна, понеже информацията е поверителна, но повярвайте ми, наистина трябваше. Нямах избор.

— Съжалявам.

— Има ли някакъв спешен стоматологичен кабинет?

— Не ми е известно, но ми се струва, че има безплатна клиника някъде на североизток. Където студентите по стоматология се упражняват върху социално слабите.

Демарко беше гледал „Цялото президентско войнство“, филма за аферата „Уотъргейт“ с Редфорд и Хофман в главните роли като Удуърд и Бърнстийн. Предполагаше, че Ранди Сойър също го е гледал и си бе наумил да пресъздаде сцената, когато Удуърд се среща с Дълбокото гърло в един подземен паркинг със зловещи сенки и бетонни колони, зад които можеш да се скриеш. Демарко реши, че избраното от Сойър място за среща е не само прекалено драматично, но и откровено неудобно. Всеки бар във Вашингтон би бил достатъчно сигурен — и много по-приятен, — но явно Ранди Сойър беше на друго мнение.

— Повярвай ми — каза, или по-точно прошепна, Сойър, — ако Кайзър разбере, че съм ровил в случаите й, ще ми смачка топките.

— Нали уж ти е подчинена? — попита Демарко.

— Някога да си имал подчинени, Демарко?

Демарко реши, че Алис от телефонната компания не се брои, затова отговори отрицателно.

— Е, ще ти обясня как стоят нещата. Има два вида хора. Едни, които се страхуват от теб й винаги правят каквото им кажеш. Такива са повечето. Обаче има и хора като Кей Кайзър, които не се страхуват от никого и правят каквото си поискат.

— Не разбирам — каза Демарко. — Говориш така, все едно се страхуваш от нея.

— Наистина се страхувам от нея. И се дължи на факта, че тя ще ми сервира собствената ми глава на поднос, ако направя нещо, което според нея й пречи да си върши работата. Ще действа сама, ще се свърже с пресата и дори ще се обади на ченгетата, ако реши, че съм направил нещо незаконно.