Майк Лосон - Рискове на играта

— Това заплаха ли е? — попита Махоуни, но си даде сметка, че говори твърде силно, затова снижи глас. — Да не искате да кажете, че ако откажа да се срещна с този тип, ще си развържете езика пред пресата?

Медийното отразяване на ареста на Моли беше всъщност доста кротко. Пресата и телевизиите съобщиха новината за задържането й — със снимки, разбира се, — имаше материали и на следващия ден, но след това медиите се насочиха към по-интересни новини. За щастие на Моли, в деня след ареста й поредната холивудска знаменитост беше успяла да се натъпче с достатъчно кокаин, за да се самоубие, а съпругата на президента по време на официална вечеря бе направила някакъв коментар за робския труд, който вбесил китайските гости. Обаче ако проблемите на Моли с хазарта се разчуеха, новините щяха да гръмнат, а заради себе си и за благото на дъщеря си Махоуни не искаше това.

— Не, разбира се — отговори Уитман. — Никога не бих разговарял с медиите за нещо, което засяга член на семейството ви.

Как ли пък не, мазен негоднико, помисли си Махоуни, но не го каза на глас. Пресуши питието си и сдъвка леда от чашата. Представи си, че троши костите на Престън Уитман. Накрая заговори:

— Налага се да откажа. Мога да платя няколкостотин хиляди долара, затова не се нуждая от заем, нито от среща с клиента ви. А ако медиите научат, че дъщеря ми играе хазарт, така да бъде. Случи ли се обаче, животът ви в този град, господин Уитман, ще стане истински ад. Няма да успеете да се докопате дори до портиер на Капитолия, камо ли да получите достъп до политик.

Махоуни се усмихна самоуверено, все едно нямаше ни една грижа на света. Обаче всъщност беше излъгал Уитман. При сегашното му финансово положение може би нямаше да му бъде лесно да осигури двеста хиляди долара.

— А, господин конгресмен — обади се Уитман, — боя се, че проблемът на Моли е по-голям от тези двеста хиляди долара. Много по-голям.

Махоуни се намръщи.

За бога, Моли, какво си направила!

Когато Алис влезе в ресторанта, Демарко така се изуми, че зяпна.

Алис беше ниска, с едър бюст и почти на петдесет. Когато Демарко я видя за последен път, косата й беше боядисана в платиненорусо и тя тежеше към седемдесет и пет килограма. Жената, която сега вървеше към масата, имаше коса с цвят на мед, която идеално опасваше тясното й лице, и тежеше вероятно към петдесет и пет килограма. Имаше и още някаква промяна в лицето — челюстта й беше някак по-категорично очертана.

— Боже! Изглеждаш чудесно — каза Демарко, след като тя седна.

— Така се отразява разводът — отговори Алис, видимо доволна от реакцията му. — След двайсет и две години най-накрая се разведох с негодника, направих си лифтинг, записах се на фитнес и в група за отслабване. Освен това си имам гадже, един сладък дребен никарагуанец, който живее на моята улица. Мисля, че иска да се ожени за мен, за да получи гражданство, но пет пари не давам. В леглото е същински тигър.

Демарко се намръщи на последните й думи. Не искаше да чува за сексуалния живот на Алис.

— Ами ти, Демарко? Ожени ли се?

— Не.

— Имаш ли приятелка?

— В момента не. Излизах с една жена, която работеше за ЦРУ, обаче я прехвърлиха в Афганистан. Всъщност сама помоли да я прехвърлят там.

— Защо? Изневеряваше ли й?

— Не, тя просто… Не, не й изневерявах.

Алис поклати глава.

— Колко сериозни приятелки си имал, откакто те познавам, след развода?

Наложи се Демарко да се позамисли.

— Три — отговори той.

— Три… и още си сам. Какво ти става?

— Нищо не ми става.

— Е, нещо не е наред. Трябва ти съпруга, Демарко. Ти си мъж, който се нуждае от… От напътствия.

— Не се нуждая. Няма значение. Донесе ли каквото те помолих?

Освен че му даваше нежелани съвети за личния живот, Алис работеше в телефонна компания. Беше я срещнал по време на една от първите задачи, които изпълняваше за Махоуни, но откакто се запозна с Нийл чрез Ема, рядко му се налагаше да търси помощта й. А тя му помагаше, защото той й плащаше, разбира се, а и защото го харесваше по един вбесяващ начин, като по-голяма сестра.

— Да — отвърна Алис.

Демарко искаше да узнае дали Кембъл се е обаждал на някого след неговото посещение миналата вечер, а Алис можеше да му даде информацията благодарение на работата и контактите си. Демарко смяташе, че ако Кембъл наистина е вътрешният човек в „Рестън“, би трябвало да има партньор, както бе изтъкнала Ема — партньор, който прави инвестициите въз основа на информацията, осигурена му от Кембъл, и после покрива следите. Демарко се надяваше, че след като излъга Кембъл относно Моли Махоуни, той ще се паникьоса и ще се обади на партньора си, ако изобщо имаше партньор и вършеше нещо незаконно. Демарко предизвика Кембъл единствено защото той явно живееше доста по-разточително от възможностите си и заради телефонния разговор, който Моли беше чула преди две години и който можеше да се окаже напълно невинен. Но го предизвика и по една допълнителна причина — просто не се сещаше какво друго да предприеме.