Майк Лосон - Вътрешно разследване

— Да — каза той.

— А имаш ли доказателства?

— Не.

— И какво ще правиш?

— На този етап не мисля, че мога да направя каквото и да било. Но вие можете.

— Например? — попита Махоуни, като присви подозрително очи.

— Да говорите с позицията. И аз ще се срещна с тях, след като вие разговаряте, ще им кажа всичко, което знам, но ако отида сам, ще ме изхвърлят.

Със сигурност обаче нямаше да изхвърлят Джон Фицпатрик Махоуни. О, не. Ще подновят разследването и ще намерят реални доказателства, които да свържат Морели с престъплението. Ще накарат Маркъс Пери да признае, че е видял Бъроус да излиза от къщата. Ще пребият Ейб Бъроус с гумен маркуч и ще го накарат да проговори. Но не преди Махоуни да даде един голям тласък.

Председателят веднага отговори. Мозъкът в огромната му красива глава можеше да изчислява изгодни за него стратегии по-бързо, от който и да е компютър. Не му отне и една наносекунда да отхвърли предложението на Демарко.

— В никакъв случай — отсече той. — Ако отида в полицията и им кажа, че смятам Морели за убиец, а те не могат да го докажат, ще ми съдерат задника. Можеш ли да си представиш заглавията по вестниците? Председател на Камарата на представителите обвинява кандидат-президент в убийство. В никакъв случай няма да го направя, по дяволите, не и с това, с което разполагаш. Не, отиди сам при ченгетата.

— Нищо няма да се получи! — възрази Демарко.

— Ами направи така, че да се получи, мамка му!

Демарко поклати глава.

— Знаете, че ако отида в полицията, има голяма вероятност това да стигне до Морели. Ще ме подкрепите ли, ако Морели ме погне?

— Разбира се — не се поколеба Махоуни.

Разбира се, на баба ми хвърчилото, помисли си Демарко.

— Има и още нещо, което трябва да знаете — каза Демарко.

— Какво! — сопна се Махоуни.

Демарко виждаше, че шефът му иска тази среща да приключи и Демарко да си тръгне, но на Демарко не му пукаше. Хвърли се в дискусия за Чарли Еклънд и операциите му за следене на Морели, за смъртта на Ван Хорн и Сътъл и за незнайния мъж, който помагал на Пол Морели през цялата му политическа кариера. Докато Демарко говореше, виждаше как раздразнението на Махоуни расте. Историята на Демарко беше завързана, а Джон Махоуни нямаше търпение да слуша завързани истории. От друга страна, притежаваше способността да прониква в същината на проблема.

Той прекъсна своя подчинен по средата на изречението, като кресна:

— Стига! Стига с тези глупости за ЦРУ и някой си, който бил помагал на Морели. Избий си ги от главата и се съсредоточи върху едно нещо: съсредоточи се върху Морели.

— Да, но…

— Джо… — Махоуни се взря в очите на Демарко с онзи поглед, който използваше, за да убеди другите политици да го следват, погледа, който използваше, за да вкарва млади жени в леглото си. — Съсредоточи се върху Морели. Ако го спипаме, синко, вече няма да е от полза на онзи от ЦРУ. Ако го спипаме, каквото и да е правил в миналото и който и да му е помагал в миналото, става без значение. Него трябва да пипнем. Не можем да оставим да му се размине това, което е извършил.

Демарко не си направи труда да попита Махоуни защо постоянно казва „ние“, при положение че иска Демарко да свърши цялата работа и да поеме всички рискове.

Прииска му се да изкара Махоуни в морето с проклетата лодка и да го хвърли на рибите.

Лейтенант Дейвид Дръмънд свали вестника, който четеше, и раздразнено погледна Демарко.

— Това, което имам да ви кажа, ще ви шокира — заяви Демарко.

Изражението на досада върху лицето на Дръмънд мигновено се смени с усмивка.

— Не можете да ме шокирате, драги, дори и да си свалите гащите и да ми покажете розичка там, където се очаква да ви е патката.

— Добре тогава — каза Демарко. — Смятам, че сенатор Пол Морели, с помощта на шефа на канцеларията си Ейб Бъроус, хладнокръвно е убил Лидия Морели и Исая Пери.

Съдейки по начина, по който увисна ченето на Дръмънд, Демарко прецени, че все пак е успял да шашне детектива дори без да си разкопчава колана.

В първия момент Дръмънд не каза нищо. Просто седеше и зяпаше Демарко, все едно се опитваше да прецени психическата му уравновесеност. Най-сетне прочисти гърлото си и проговори:

— Казвай каквото имаш да казваш, приятел, но да знаеш, че според мен си пълна откачалка. Ако не бях длъжник на Ема, отдавна да съм те изритал.

Демарко седна на дървения стол пред бюрото на Дръмънд. Надълго разказа за подозренията си, като се стараеше да изясни на Дръмънд всички нюанси, всички подробности, които беше научил и които го бяха довели до това заключение. Дръмънд седеше с ръце под брадичката и се взираше в Демарко, като единственият признак на чувствата му беше скептично увисналата уста.