Майк Лосон - Вътрешно разследване

Той седна на една пейка близо до водата и се загледа в Потомак. В единайсет часа вечерта нямаше много за гледане. Реката беше само една широка черна ивица, отделяща Вашингтон от блещукащите светлини на домовете в Северна Вирджиния. Самолетите, които непрекъснато излитаха и кацаха на летище „Рейгън“, бяха прогорили червен знак на победата в нощното небе. Доверието, което имат хората на авиодиспечерите, е поразително, помисли си Демарко.

Знаеше какво се е случило с Лидия Морели. Не можеше да го докаже, но не се съмняваше, че е разкрил истината. Единствената му задача тази вечер, докато гледаше как кацат самолетите, беше да подреди догадките си в един смислен низ от думи, които биха прозвучали убедително.

Пол Морели беше убил жена си. От председателя бе научил, че тя се кани да се свърже с пресата, и бе предизвикал конфронтацията. Сигурно бе попитал Лидия дали наистина възнамерява да разкаже на медиите някоя абсурдна история как той е насилвал дъщеря й. В този момент, смяташе Демарко, омразата на Лидия беше бликнала като вода през срутен бент.

Тя е бесняла и пищяла, и Морели се е опитал да я успокои, да й внуши, че всичко е било плод на въображението й, подсилено от алкохола и скръбта. Но Лидия вече е била преминала границата, най-сетне е отказала да се поддаде и съпругът й е заключил, че трябва да предприеме нещо, за да я спре.

За мъж с неговото влияние щяло да бъде лесно да накара лекарите в „Отец Мартин“ да я държат далеч от телефони и да й попречат да приема посетители; може дори да е било стандартна практика пациенти със сериозна зависимост да бъдат държани в изолация. Демарко обаче подозираше, че когато Морели е затворил Лидия в клиниката, още не е имал намерение да я убива; пратил я бе там, за да я държи далеч от медиите и да си даде време за размисъл. Лидия беше казала на Демарко, че съпругът й не допуска да го пришпорват към прибързани решения.

И когато е получил достатъчно време за размисъл, Морели сигурно е осъзнал, че единственият начин да си гарантира мълчанието на жена си е да я убие, и то бързо. Давал си е сметка, че не може безкрайно да я държи изолирана от външния свят в „Отец Мартин“. Също така в някакъв момент е решил, че има нужда от помощ, и е заключил, че Ейб Бъроус е човекът, който може да му помогне. Да въвлича когото и да било друг би го направило уязвим към изнудване до края на живота му, но е знаел, също както Паки Морис, че може да повери дори живота си на Ейб Бъроус. А ако Лидия беше казала на Демарко истината за отбора на Морели и Бъроус… Бъроус и преди е бил съучастник на сенатора, може би не в убийство, но в други подли начинания.

И така, двамата умни мъже са обединили усилията си. Имали зад гърба си заговори за решаването на далеч по-сложни проблеми от убийството на една беззащитна алкохоличка и не им е отнело много време да съставят не особено оригиналния план някой да нахлуе в къщата на сенатора и да убие жена му, след което сенаторът да убие нападателя.

Демарко смяташе, че когато Морели е видял простреляното хлапе в спешното отделение на болницата, на практика невредимо след попадението на малокалибрения куршум, всичко е започнало да се подрежда и тогава той е поставил наистина брилянтния завършек на своя план. Малка била вероятността някой да се усъмни в неговата версия за смъртта на жена му — той все пак бил сенатор Пол Морели. Но ако бъде прострелян по време на фалшивия взлом, то тогава всякакви подозрения щели да отпаднат. Разбира се, имало е физически риск — да не говорим за огромната болка, — но като се има предвид залогът — кариерата му и най-вече президентският пост, — той бил склонен да поеме този риск.

Идеята добила конкретни очертания. Оставало да намерят някоя пионка, която да изиграе ролята на злия престъпник. Демарко нямаше идея защо са се спрели на Исая Пери. Може би Бъроус бе проучил миналото на няколко нископлатени служители в Ръсъл Билдинг, за да открие човек с досие или връзки с криминално проявен. Може би са избрали Исая просто защото е бил млад и чернокож. Какъвто и да е бил случаят, бяха намерили идеалния нападател, млад мъж с криминално досие и брат, познат на служителите на закона.

За да примамят Исая в дома на сенатора, те скроили плана Бъроус да купи пистолет от него и Бъроус веднага се заел да го изнуди, за да се подчини. Също така измислили и мотив на Исая — историята как Морели го хванал да краде от офиса му. Като се замисли човек, тази работа с мотива на Исая беше най-слабата част от плана им, но все пак се бе оказала достатъчно добра за полицията.