Майк Лосон - Вътрешно разследване

Когато Демарко свърши, Дръмънд се облегна назад в стола си и сложи дебелите си боксьорски ръце зад късо подстриганата си глава. Беше напълно спокоен — изобщо не изглеждаше като човек, с когото току-що са споделили конспирацията на десетилетието.

С глас, пропит със злостен сарказъм, той промърмори:

— Чакай да видим дали съм ви разбрал правилно. Лидия Морели, която деветдесет процента от времето е фиркана, ви е убедила, че съпругът й, Божият дар за Америка, е насилвал доведената си дъщеря и я е докарал до самоубийство. Фактът, че пътната полиция е установила, че смъртта на Кейт Морели е била нещастен случай, е малък детайл, който вие очевидно сте решили да игнорирате. А когато Лидия бива изпратена в клиника — което дори вие признавате, че й е било нужно, — решавате, че причината е заплахата й, половин година след смъртта на дъщеря й, да се свърже с пресата и да разкаже за всички гадости, които е направил съпругът й. А, ще им каже и още една тайна — за този влиятелен мъж, който е помагал на Морели през цялата му кариера, — но вие не знаете кой е той. Дотук правилно ли съм разбрал?

Демарко усети как червенината бавно плъзва по шията към челото му, но все пак кимна в отговор на въпроса.

— Добре, да видим сега, докъде бях стигнал? А, да. След като Лидия е убита от онова малко копеленце…

— Исая Пери не е имал мотив да убива когото и да било, Дръмънд. Не се е опитвал нищо да открадне, по дяволите.

Дръмънд невъзмутимо продължи:

— Вие отивате при Маркъс Пери, наркодилър и убиец, и той ви убеждава, че малкото му братче е било в къщата на Морели онази нощ, за да му достави пистолет. Да му продаде пистолет, за бога! И според добрия гражданин Маркъс брат му го е направил, защото злият стар Ейб Бъроус, който прилича на тестено човече, го заплашил, че иначе ще си загуби работата.

— Той е бил просто едно осемнайсетгодишно хлапе, Дръмънд! Бъроус го е манипулирал.

Дръмънд продължи, все едно Демарко не бе издал и звук.

— И така, когато Исая Пери стига до къщата на сенатора, вие смятате, че сенаторът го убива с пистолета, който онзи ужким му продава, застрелва жена си в главата и после спокойно си сяда и дава на Бъроус да му пробие дупка в ръката. А, за малко да забравя. Бъроус нарочно е поръчал на Пери да донесе малокалибрен пистолет; и точно по време на посещението си в болницата при болните дечица Морели научава за пет минути достатъчно по анатомия и за огнестрелните рани, за да не си откъсне ръката. Пропуснах ли нещо?

— Да. Маркъс Пери е видял Бъроус да излиза от къщата.

— Маркъс е трябвало да измъкне брат си, идиот такъв! И защо му е Бъроус на сенатора, за да има свидетел, който да го изнудва до края на живота му?

— Не, защото Морели е искал някой да му помогне за Исая и защото го е било страх, че може да припадне, след като го прострелят, и е искал някой да е там да се обади за линейка, за да не му изтече кръвта.

— Кажете ми нещо, Демарко, тъй като историята си е ваша: Защо му е било на сенатора да се прострелва?

— Защото е знаел, че ако бъде прострелян по време на така наречения взлом, никой няма да го заподозре в убийството на жена му. И вие определено не сте се усъмнили. А той ще стане истински американски герой — не само че е застрелял един от лошите, а е бил и ранен. Когато президентският пост е заложен на карта, Дръмънд, хората са склонни да поемат големи рискове.

— Вие сте шибан побърканяк — изрече Дръмънд с равен глас — просто констатираше факт.

— Маркъс Пери ми описа Бъроус. Откъде ще знае как изглежда?

Дръмънд замълча за момент, усмихна се и после каза:

— Видял го е по телевизията, когато Морели излезе от болницата.

Копелето имаше отговор за всичко.

— Тогава как Исая Пери е успял да влезе в къщата на сенатора? — продължи да настоява Демарко. — Знам, че къщата има аларма.

— Сенаторът казва, че са пускали алармата само когато излизат. Хлапето е счупило стъклото на задната врата и е влязло оттам.

— Или Бъроус го е счупил на излизане от къщата.

— Глупости.

— По дяволите, вие изобщо някакво разследване правили ли сте? Проверихте ли ръцете на Исая за следи от барут, за да установите дали наистина е стрелял? Анализирахте ли пръските кръв, за да разберете дали съвпадат с историята на сенатора?

Дръмънд се изсмя.

— Следи от барут! Пръски кръв! Да не следите сериалите „От местопрестъплението“ по телевизията, Демарко? Да не се мислите за Грис Гасъм, или както му е шибаното име?

Самата истина — единственото, което Демарко знаеше за следите от барут, действително беше от телевизията. Невежеството му обаче не го спря и той неволно повиши глас.