Саймон Бекетт - Мъртви води

Вдигна глава, когато ме видя, и потупа леко с опашка по пода, преди отново да легне с трагична въздишка. До бълбукащите тенджери Рейчъл се обърна и ме озари с театрално широка усмивка.

— Здравей, не чух вратата. Вечерята ще е готова след петнайсетина минути.

— Мога ли да помогна?

Тя духна кичур коса от челото си, изглеждаше прегряла и притеснена.

— Не, благодаря. Просто се настани удобно.

Погледнах дъщерята на Траск. Стори ми се бледа, със сенки под очите. На ръцете и китките имаше лейкопласт и виждах очертанията на по-обемисти превръзки под блузата й с дълги ръкави.

— Здравей, Фей. Как се чувстваш?

Тя сви рамене с безразличие.

— Добре.

— Добре, благодаря — подсказа й Рейчъл, но лицето на Фей остана безизразно. — Опитахме се да убедим докторите да й сложат яка като на Кейси. Но те отказаха, не знам защо.

Фей я възнагради с изпепеляващ поглед, преди да се върне към разбъркването. Рейчъл ме погледна над главата на момичето и вдигна очи към небето. Аз пък вдигнах бутилката вино, която бях донесъл. Беше бялото "Бордо", което планирах да отнеса на Джейсън и Аня, все още студено от хладилника в къщата за гости.

— Да го отворя ли?

— Да, ако обичаш! — после безмълвно оформи с устни: — Слава богу!

— Татко не пие вино — заяви Фей, без да вдига очи.

— Така е, но аз пия — отвърна Рейчъл. — А доктор Хънтър също би желал да го опита.

Племенницата й я изгледа презрително.

— Защо? Случаят не е специален.

— Не е необходимо да бъде. Понякога хората обичат да пият вино, докато се хранят.

— Алкохолиците, имаш предвид?

— Не, нямам това предвид — отвърна Рейчъл с преувеличено търпение. — Хайде, Фей, не започвай отново.

— Какво да започвам?

— Знаеш какво.

— Не, не знам.

Момиченцето се взираше в нея с премерено безочие. Рейчъл недоволно поклати глава.

— Добре, щом така искаш. Защо не оставиш за малко кучешката торта и не сложиш масата?

— Уморена съм — отвърна Фей, безцеремонно заряза купата на плота и се отправи шумно надолу.

Рейчъл въздъхна при отдалечаването на стъпките на момичето.

— А дори още не е навлязла в пубертета…

— Логично е да е разстроена след вчера.

— Знам го. Но това държание на малка примадона не е нещо ново, тя просто знае, че в момента ще й се размине по-лесно… — Рейчъл се усмихна мрачно. — Радваш ли се, че дойде?

Радвах се, когато я видях, но вече започвах да мисля, че е било лоша идея. Поканен или не, в къщата имаше достатъчно напрежение и без моето присъствие да го засилва.

— Забравих да донеса якето, което ми даде назаем — казах, решил да премина към по-безопасни теми.

— Не се притеснявай и бездруго е старо. Просто го остави в къщата… — Рейчъл кимна многозначително към бутилката с вино. — Тирбушонът е в горното чекмедже.

— Няма нужда да го отваряш заради мен.

— Не е заради теб. Не обръщай внимание на Фей. Тя просто… си е Фей. Андрю вече не пие, но няма нищо против другите да пият. Ема определено пиеше, а и на мен наистина много ми се иска една чаша… — тя направи гримаса. — Боже, наистина прозвучах като алкохоличка. Но денят е от онези…

Намерих тирбушон, отворих виното и налях в чашите, извадени от Рейчъл.

— Сигурна ли си, че няма с какво да помогна? — попитах, докато тя отцеждаше тенджерите.

— Не, всичко е готово, благодаря. Макар че… Защо не сложиш паницата с кучешката торта в хладилника? На плота има тава за печене, в която да я пресипеш.

Тя ми посочи купата, която Фей с нежелание разбъркваше. Вътре имаше кафеникава каша, а наблизо бе оставена тефлонова тавичка.

— Значи това е, хм, лакомство за Кейси? — попитах неуверено, докато го сипвах в тавичката.

Рейчъл избухна в смях.

— Не, това е пудинг. Накиснати бисквити, стафиди и разтопен шоколад, води се лек десерт. Просто така му викат в семейството, понеже прилича на, така де…

— Кучешка храна?

Стана ми приятно да я гледам как се смее.

— По-вкусно е, отколкото изглежда. Честна дума!

Стъпките по стълбите известиха пристигането на Траск. На яркото осветление в кухнята забелязах, че изглежда по-добре от предния ден, макар и не много. Пуловерът бе заменен с избеляла черна дънкова риза и джинси, а небръснатата, прошарена четина започваше да прилича повече на брада. Очилата му бяха вдигнати на темето.

Той погледна чашите с вино.

— Идеята ми се струва добра.

Рейчъл притеснено проследи как се упътва към шкафа и вади още една чаша.

— Извинявай, не мислех, че ще пиеш и ти.