Саймон Бекетт - Мъртви води

— Защо според теб толкова настоява, че това е трупът на сина му? Несъмнено осъзнава, че ДНК резултатите ще докажат истината, така че какъв е смисълът? Не може да е просто фаза на отричане.

Лънди изсумтя.

— Може да е пожелателно мислене. Той прекрасно знае, че ако трупът не е на Лео, това поставя сина му в положението на убиец. И не става дума за Ема Дерби, този път говорим за налична жертва и доказателства, които сочат право към Лео Вилиърс. Което няма да се отрази добре на репутацията му. Възможно е сър Стивън да предпочита мъртъв син пред жив срам.

Не го разбирах. Каквито и да бяха провиненията на Лео Вилиърс, колкото и лош син да се бе оказал, не можех да проумея как един баща е способен да изпитва подобни чувства към собствената си плът и кръв. Но като си спомних студения, безупречно облечен мъж, когото бях срещнал, реших, че Лънди сигурно е прав.

— Все още ли си на телефона, докторе?

— Да — съсредоточих се върху настоящето. — Намерихте ли нещо друго в къщата?

— Всъщност не. В гроба беше само кучето, а къщата все едно е стерилизирана. Гардеробите са спретнати и подредени, няма мръсно пране в коша. Единственото, което се появи на бял свят, беше фактът, че може би липсва още една пушка освен онова мобри.

— Може би?

— Все още се опитваме да установим фактите. Мобрито има собствен сейф в кабинета на Вилиърс. Икономката каза, че бил отворен и празен, още когато обяви собственика за изчезнал, така че поначало знаехме, че тази пушка липсва. Но когато е наредил да предекорират къщата миналата година, Лео е превърнал оръжейната във фитнес. Сейфът за оръжие е преместен в мазето заедно с други вещи, които не са му трябвали.

— Вилиърс е имал собствена оръжейна?

Защо ли смятах, че не е обичал стрелбата?

— Вървяла е в комплект с къщата. Сър Стивън беше изтъкнат ловец и организираше ловни екскурзии, когато семейството отсядаше тук. Като изключим мобрито, всички пушки са стари, датират оттогава. Сейфът би трябвало да съдържа шест броя, но вътре в момента има само пет. Никой от хората, с които говорихме, не знае откога или защо липсва едната. Или ако знаят, не споделят с нас.

— Заключен ли беше сейфът?

Чух някакво шумолене и когато Лънди заговори, беше ясно, че дъвче нещо — вероятно поредната таблетка срещу киселини.

— Беше. Доколкото ни е известно, само Лео Вилиърс и баща му са имали ключове, но икономката ни каза, че резервният стоял в чекмеджето на бюрото му и си беше там.

— Какво според теб е станало с другата пушка?

— Добър въпрос — инспекторът направи пауза, за да преглътне. — Но може и да е нищо, така че, докато не се появи, по-добре да не прибързваме със заключенията. А при теб как вървят нещата? Откри ли нещо друго, което да ни подскаже кого сме извадили от естуара?

— Всичко сочи, че е на двайсет и няколко години. Ставите почти не са износени, няма очевидни съпътстващи костни дефекти. И скелетът е извънредно пропорционален. Широки ключици и лопатки, добре оформени ребра, тесни бедра. Не мога да твърдя със сигурност, че е бил атлетичен, но притежава класически — образен торс. И вероятно е имал здрава мускулатура, която да крепи тези кости.

— Значи е бил здравеняк?

Здравата костна структура невинаги се превежда като "добро физическо състояние". Човек би могъл да притежава скелет на лекоатлет и да е затлъстял или в лоша форма, а тялото, което донесохме от естуара, беше прекалено разложено и подпухнало, за да се прецени по него. Но човекът беше млад и следователно е по-вероятно да е бил активен. А съдейки по размера на дрехите, които носеше, спокойно можех да изключа затлъстяването.

— Смятам, че е така, да — съгласих се. — Няма никакви деформации по скелета, като изключим пръстите чукчета, но при човек на неговата възраст бих предположил, че са резултат от някаква повтаряща се травма. Или просто е носил неподходящ размер обувки като малък, макар че изкривяването ми се струва прекомерно за такъв случай.

Имах чувството, че чувам мисловния процес на Лънди.

— Нали каза, че жертвата би могла да се окаже със смесен произход? Все още ли смяташ така?

— Нямам по-нова информация, а и тя се базира само на очните орбити и назалния мост. Не е нещо, което бих могъл да твърдя със сигурност… — припомних си, че Лънди се заинтригува от въпроса за расата още в къщата на Лео Вилиърс, макар да не каза защо. — Защо, имаш ли представа кой може да бъде?

— Всъщност не. Може би няма значение, но се сетих за скитника, за когото градинарят съобщи, че е забелязал около къщата преди изчезването на Вилиърс. Видял го само за миг, но му се сторил младичък и тъмнокож. "Като емигрант или бежанец" — така се изрази. Подсети ме, че в непосредствена близост нямаме големи емигрантски общности. Няма работа за чужденците, нито домове, а и ако търсиш къде да изкараш лодката си на суша, по брега има далеч по-добри места от Крукхейвън. Така че какво би правил тук бежанец?