Саймон Бекетт - Мъртви води

— Смяташ, че би могъл да е просто човек със смесена кръв?

— Не е невъзможно. Таблоидите разбуниха духовете покрай емигрантите, а Крукхейвън не е точно мултирасово кътче. Може би градинарят просто е стигнал до невярно заключение.

Като си припомних западащото градче, което посетих предния ден, затворените магазини и подивелите тийнейджъри, предположих, че може да е прав. Но въпреки това заключението ми се струваше изсмукано от пръстите.

— Не означава, че е бил същият човек. И не обяснява какво е правил около къщата на Лео Вилиърс.

— Не, не обяснява — съгласи се Лънди. — Неотдавна имаше бум на обирите в изолирани домове, така че, предполагам, някой е наглеждал къщата. Вилиърс имаше прилична алармена система и не са докладвани други опити за взлом, така че по онова време не изглеждаше от значение. Особено когато мислехме, че младият господар се е самоубил. Но започвам да се чудя дали случаят не е по-сериозен.

Аз също, макар да нямах представа как точно. Но Лънди ми припомни нещо друго.

— Рейчъл ми каза, че са обрали и тях. Скоро след изчезването на сестра й.

— Точно така, обраха ги — призна той замислено. — Те бяха едни от първите жертви.

— Смяташ ли, че има връзка?

Последва пауза. От телефона се разнесе шумолене. Помислих си, че е резултат от смущения, но после осъзнах, че Лънди си подръпва мустаците.

— Трудно е да си представя как, но започва да ми се струва, че съвпаденията стават прекалено много.

Така беше. Долавях, че Лънди е готов да приключи обаждането, така че побързах да го прекъсна, преди да затвори.

— Говорих с шофьора на сър Стивън при къщата — казах и му описах проведения разговор. — Не спомена откъде е разбрал за втория труп, но го изкара като нещо, което е подслушал.

— Я, каква изненада — отвърна Лънди кисело. — Предвид връзките на сър Стивън, не се изненадвам, ако знае какво става дори преди нас. Информация ли се опитваше да измъкне от теб шофьорът, или беше просто обичайното любопитство?

— Не знам, но така или иначе не му казах нищо. Смяташ ли, че се е надявал да докладва на сър Стивън?

Последва сумтене.

— Да речем, че не смятам, че сър Стивън би допуснал за него да работи човек, който не умее да си затваря устата. Особено ако не го устройва.

И аз бях на същото мнение.

— Именно заради това се изненадах, когато започна да плюе по Лео Вилиърс. Не си представям сър Стивън да реагира много добре, ако научи.

— Аз също… — отвърна умислено Лънди. — Добре, ще проверя и този въпрос.

Преди да затвори ми съобщи, че Кларк би искала да се заема и с трупа от телта. Не беше говорил с Фриърс и не знаеше резултатите от аутопсията, но ми обеща да ми изпрати доклада по имейла. Когато затворих телефона, се замислих, че само допреди ден смятах, че съм отстранен от разследването завинаги. Нямах намерение да оплесквам нещата за втори път.

Когато стигнах до къщата за гости, вече се здрачаваше. Изключих двигателя и поседях известно време, като просто се наслаждавах на тишината. Старата каменна постройка на брега на потока изглеждаше хомогенна част от пейзажа заедно с дюните и блатната трева. Това ми беше любимата част от деня — дългият миг, когато той увисва между следобеда и вечерта. Бях уморен, но с умората от добре свършена работа, не от болест.

Слязох от колата, протегнах се и отидох да извадя нещата си от багажника. Пътем бях минал през супермаркет да напазарувам: ако се канех да остана още няколко дни, щях да имам нужда и от други неща освен от хляб и яйца. Извадих торбите, отдръпнах се да затворя багажника и прехвърчалата покрай мен кола за малко да ме прегази.

— Исусе!

Олюлях се, блъснат от въздушната струя. Колата беше стар бял хечбек комби с червена спортна лепенка. Мернах русата коса на шофьорката, преди да изфучи нататък, а жълтото сияние на фаровете потъна в тунела от орлови нокти, който образуваше арка над пътя.

Боже!

Взирах се след колата, разтърсен от разминаването на косъм, но не толкова, че да не разпозная Стейси Кокър. Не мисля, че тя изобщо забеляза присъствието ми и, докато сърцето ми успокояваше ход, осъзнах, че идва откъм къщата на Траск.

Това сигурно обясняваше защо кара така бясно.

Влязох в къщата, разопаковах покупките и сложих чайника на печката. Изритах си обувките и отидох до дивана, където бях оставил пътната си чанта. Изругах, понеже отново ритнах дръжката на капака под килима. Късно си спомних за предупреждението на Рейчъл, ругаейки разтрих пръстите на крака си, и вдигнах килима да погледна какво има отдолу.