Саймон Бекетт - Мъртви води

Масивна желязна халка, вградена в дървен капак. Беше хлътнала в него, но все пак стърчеше достатъчно, че да се препъваш. Очевидно представляваше товарен люк за пристана отдолу, останал от времето, когато постройката все още се е използвала като хангар за лодки, а не като лъскаво ваканционно жилище. Опитах се да вдигна капака, но той запъна с дрънчене, очевидно заключен отдолу. Халката упорито отказваше да легне на място и дори се замислих дали да не довлека върху нея тежкия боров сандък, който играеше ролята на масичка за кафе. Но металната гривна стърчеше прекомерно, за да е стабилно нещо върху нея, така че накрая се отказах и пак я завих с килима.

Чайникът кипна. Проверих как съм с времето и отидох да си направя чай, преди да се преоблека за вечеря.

Паркирах на насипания с чакъл участък встрани от пътя, водещ към Крийк Хаус. Тук — далеч от светлинното замърсяване на градовете, мракът сякаш притежаваше физическа плътност. През горичката бели брези се виждаше блясък от електрическа крушка, но от такова разстояние той само подчертаваше тъмнината наоколо. Използвах фенерчето на телефона си, за да ме води по пътеката през дърветата, докато стигна достатъчно близо. Изключих го на излизане от горичката и в същия момент иззад ъгъла на къщата се появи Джейми. Стори ми се замислен и беше намръщен угрижено.

— Здравей!

Той се стресна и завъртя глава изненадано.

— Мамка му!

— Извинявай, не исках да те уплаша…

— А, не, аз просто… — той се огледа притеснен и засрамен.

— Баща ти ме покани на вечеря…

— О, вярно! Той е в къщата.

Джейми продължи покрай мен.

— Така и не ми се отвори възможност да ти благодаря за ремонта на колата — казах. — Наистина чудесно си се справил!

Той сви рамене, отново обзет от неудобство.

— Нищо сложно нямаше.

Очевидно не искаше да говори, така че извадих от джоба си плика с парите, които бях изтеглил от банкомата за него. Подадох му го.

— Ето. Надявам се това да покрие ремонта.

Джейми се намръщи към плика, без да го докосва.

— Какво е това?

— Каквото ти дължа.

— Не искам да ми плащате.

— Сумата е колкото би струвал ремонтът в сервиз. Дори вероятно по-малка… — допълних, като се сетих за Кокър. — Ако ще ходиш в университет, вероятно парите ще са ти полезни.

Младежът стисна здраво устни. Приликата с баща му беше невероятна дори на слабата светлина от крушката над предната врата.

— Кой ти го каза?

— Мислех, че…

Спрях, преди да кажа, че съм го чул от Рейчъл и баща му. Очевидно около бъдещето му се водеха спорове, в които нямах намерение да се забърквам.

— Може да не съм разбрал. Използвай ги за пътуване тогава.

— Няма да пътувам! Няма да ходя никъде, при положение че…

Той млъкна и се загледа встрани. Все още стисках плика и се чудех как това, че искам да платя на някого, се превърна в проблем.

— Е, добре, все пак ги вземи. Не са кой знае колко, но все ще са от полза.

— Казах ти, че не искам пари — сопна се момчето остро и, преди да успея да кажа каквото и да е, се упъти към колите.

Отпуснах ръката си със съжаление, че съм засегнал болезнена тема. Много тийнейджъри биха се зарадвали да се махнат след всичко случило се, но Рейчъл ми бе казала колко закрилнически се държи Джейми. И все пак да захвърли собственото си бъдеще, не би било от полза за никого.

Докато прибирах парите — сигурно щях да убедя баща му или Рейчъл да ги вземат от негово име, — бях изкушен от мисълта просто да се върна в колата и да си тръгна. Но вече бе прекалено късно да се отказвам. Поех си дълбоко дъх и почуках на вратата.

Отвори ми Траск. Изгледа ме безизразно и се запитах дали не е забравил за поканата.

— Не съм подранил, нали? — попитах, за да му намекна за нея.

— Не, не, нищо подобно. Заповядай! — той затвори вратата след мен. Коридорът беше тъмен, но от кухнята по стълбите се лееше светлина. — Имам да довършва нещо, но Рейчъл е горе. Ще дойда след малко.

Той се насочи по коридора към открехната врата, през която виждах чертожна дъска, озарена от силна светлина. Питах се дали идването тук все пак няма да се окаже грешка, но тръгнах по стълбите. Уханието на готвено се усили с изкачването — мирис на варено месо със сос, който предизвика нежелани асоциации с бидона с накиснати кости в моргата.

Рейчъл се занимаваше с нещо на печката, а Фей седеше на бар стола пред гранитния плот и неохотно бъркаше нещо в купа с дълга лъжица. Кучето лежеше в краката й, потънало в самосъжаление. Няколко големи ивици от козината на Кейси бяха избръснати, отдолу се виждаха участъци гола кожа и превръзки, а на врата й беше нахлузена защитна яка, която й пречеше да ги облизва.